Четивната грамотност е първоосновата, върху която се усвояват и надграждат знания по всички учебни предмети, изучавани в началния етап на основната образователна степен. В статията е представена технология за развиване на четивната грамотност на учениците от 4. клас, базирана на активност и интерактивност, чрез занимания в Читателски клуб. Описани са принципите на обучението и необходимите условия за постигане на целите.
В днешно време началният учител е изправен пред редица предизвикателства, като едно от най-важните е да допринесе за развитието на четивната грамотност на своите ученици. Четенето и писането са от първостепенно значение за успешното включване на съвременния човек в обществения живот и за пълноценната му професионална реализация. В училище нивата на четене и писане са тясно свързани с мотивацията на учениците. Ниски или нулеви нива по правило водят до липса на интерес, невъзможност да се следва ходът на преподаването, разсейване, неучастие в учебния процес. Когато учениците не разбират прочетеното, защото се затрудняват с непознати думи или губят смисъла на текста поради това, че не четат гладко, те трудно могат да задържат вниманието си върху темата. Ето защо – независимо от преподавания предмет – нивото на четивна грамотност оказва влияние върху атмосферата в класната стая и възможностите за напредък на учениците.
Днешните деца растат и се развиват в свят, в който технологиите са се превърнали в неизменна част от ежедневието. Наблюдаваме все повече хора да държат в ръцете си мобилни устройства вместо книги. Наша основна мисия като начални учители е да привлечем вниманието на учениците към книгите и да развием компетентности, характерни за четивно грамотните хора. Само така ще можем да ги подготвим за живота, който им предстои.
Терминът „грамотност“ се свързва с уменията на личността да придобива, осмисля, преобразува и предава информация (Петрова & Дамянова, 2011). В този смисъл Програмата за международно оценяване на учениците (Programme for International Student Assessment, PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие дефинира четивната грамотност като: разбиране, използване, осмисляне на писмени текстове за постигане на цели и удовлетворяване на потребности, задълбочаване на познанията и развиване на интелектуалния потенциал на личността и за активно участие в обществото. Според последното изследване на PISA 41% от учениците в България са под критичния праг на постижения в областта на четивната грамотност, което означава, че те не могат да прочетат и разберат материали от всекидневието – листовка на лекарство или на електроуред, бланки за документи, обява за работа или жилище и т.н.
Като учител в ГЦОУД имам прекрасната възможност в следобедните часове да акцентирам на четенето и да мотивирам учениците да се сприятелят с книгите. Повишаването на интереса към четенето и развиването на необходимите умения са особено важни при четвъртокласниците, защото базовите умения за четене, четивните навици и отношението към четенето се формират именно в началната училищна възраст. Ако до този момент са имали някакви дефицити с четивната грамотност, 4. клас е времето, в което могат да ги наваксат и усъвършенстват. Това е възрастта, когато направляваните дейности постепенно преминават от играта към „истинския“ учебен процес. Детето има нужда от определени базови умения, за да започне да чете самостоятелно и да направи стъпката към овладяване на т.нар. изразително четене. За да бъде четенето забавно и учениците да станат наистина „запалени читатели“, е нужно да раздвижим учебния процес и да им предложим атрактивни дейности с книгите.
Активност и интерактивност в обучението
Що е активност? Всеки учител се радва да има любознателни и активни ученици, които да поддържат темата в часа. Децата поначало са любознателни. Активността е мерилото за учителя. Чрез нея добрият педагог усеща дали е докоснал своите ученици и разбира усвоили ли са учебния материал и къде трябва да наблегне в работата си. Според Х. Фауст „активната умствена дейност се характеризира преди всичко с интензивно умствено занимание с предмета на познанието, с целенасоченост, готовност за напрегната мисловна дейност, силна воля, преодоляване на трудности при заучаването, дисциплинираност, търпение и упоритост при решаване на задачите“ (Фауст & Хрусанов, 1975).
В тази връзка като значими фактори и условия може да бъдат посочени следните:
- положителни мотиви – основен мотив е интересът към знанието, стремежът към опознаване на нови неща и задоволяване на любопитството;
- съдържание на учебния материал – то трябва да бъде интересно, достъпно, личностно значимо за ученика;
- организация на познавателната дейност – изискванията са за функционалност, целесъобразност, отчитане на индивидуалните когнитивни стилове на учене;
- взаимоотношения между учителя и учениците, между учениците в класа – те трябва да бъдат изградени на хуманна, демократична основа, и др.
В научните изследвания се подчертава, че умствената активност на ученика е свързана с развитието на творческите му способности. Има се предвид търсенето на оригинални начини за дейност, откриването на субективно нови варианти за решение на познавателните задачи, създаването на възможности за модифициране на знанието, за реконструиране, пренос, вариативност на действията в различни ситуации.
Терминът „интеракция“ произлиза от английската дума interaction (от лат. inter + activus/действен) и означава взаимодействие, взаимно влияние между хората или между групи като взаимно стимулиране за действие. Съвременният учител се старае да отговаря на изискванията на новото време. Използва интерактивни технологии, дигитални ресурси, уеб платформи и приложения. Интерактивният урок не означава на всяка цена използване на мултимедия. Учителят може да разчупи учебния час, като предложи на учениците да влязат в роля, да разиграят етюд (най-добре е по реален сценарий); да се включат в дейности, които изискват изследване и разбиране на различни области от материала; да вземат участие в отборни игри с цел състезание на знанията им. Няма нужда да бъдат включени всички елементи, за да кажем, че урокът е интересен, интерактивен. Важно е целите към него да са постигнати, задачите – изпълнени, и начинът, по който се случва това, да бъде достъпен и съответен на времето и интересите на учениците.
Четивната грамотност е първоосновата, върху която се усвояват и надграждат знания по всички учебни предмети, изучавани в началния етап на основната образователна степен.
При работата с учениците в тази посока си поставих следните основни задачи:
- Да бъдат мотивирани да четат.
- Да се повиши нивото на четивните им умения.
Принципи на обучението, които следвах:
- Принцип за нагледност. Същността на този принцип се изразява в обогатяването и разширяването на сетивния опит на учениците.
- Предметнообразна нагледност – представяне от учителя на книги (когато ги запознава с нови книги) и представяне от учениците (като участници в читателските клубни дейности „Препоръчай ми книга“, „Размяна на книги“, „Последната книга, която прочетох“, „Да прочетем на другите“);
- Словеснообразна нагледност – с помощта на словото се описват съдържанието на книгата, герои, основни моменти в нея.
- Принцип за съзнателност. Н. А. Сорокин определя съзнателността по следния начин. Съзнателността в обучението предполага учениците да разбират смисъла на усвояваните знания, умения и навици, да си представят ясно целите и значението на собствената учебна дейност, умение практически да прилагат придобитите знания при нови условия, формиране върху тяхната основа на устойчиви убеждения, способност за самоконтрол (Сорокин, 1974).
- Разбиране на прочетеното;
- Отделяне на основните моменти в текста;
- Осъзнаване на целта и съдържанието на литературното произведение.
- Принцип за активност на учениците (Радев, 2005). Споделяне на положителни емоционални преживявания, свързани с прочетеното. Вземане на активно участие в дейностите. Участие на учениците в планирането на учебния процес. (Учениците имат възможност да участват при вземането на решения относно учебния процес, кога какво да правим – читателски клубни дейности „Артистично четене“, „Дискусионно студио“, „Ревю на книга“.)
- Принцип за достъпност. Съответствие на предлаганите литературни произведения с възрастта, възможностите и интересите на учениците. (Запознавам учениците с актуална за възрастта им литература и понеже са читатели с мнение, гласувахме в Националната награда „Бисерче вълшебно“.)
- Принцип за системност. Този принцип е важен и го съблюдаваме в читателската дейност. Без системна работа няма как да постигнем добър резултат.
- Принцип за трайност на знанията, уменията и навиците. Защо ни са знанията от прочетените книги, ако не ги съхраним и приложим в различни ситуации? Така постигаме:
- Съхранение на знанията в паметта;
- Използване на знанията при решаване на казуси (дискусии, оценка на поведението на героите, препоръка на книга), при търсене, извличане на информация и нейното представяне пред аудитория, при обобщаване на факти и достигане до изводи и заключения.