Развиване на четивната грамотност на учениците от 4. клас чрез активност и интерактивност

 Читателският клуб като форма за развиване на четивната грамотност

Акцентирам на четивната грамотност, защото смятам, че да отгледаме четящи и грамотни млади хора, е от първостепенна важност. Това е от особено значение за бъдещото им развитие като активни и пълноценни граждани. Водена от това си разбиране, предложих на учениците да сформираме читателски клуб. В тази форма видях възможност да активизирам приятни и полезни дейности на учениците с книгите, с идеята те да допринесат за повишаване на четивната грамотност на четвъртокласниците.

При формирането на рецептивни умения чрез обучението в читателски клуб изборът ми на методически инструментариум е продиктуван както от целите на нововъведението, така и от целта на обучението по български език и литература и от новите изисквания към образователния процес по предмета. Използвам методи, похвати, форми, съобразени с възрастовите особености и с интересите на учениците, със спецификата на изучавания учебен материал, с очакваните резултати по ДОИ. Подходящото им съчетаване води до развитие на четивната грамотност, до формиране на умения за социална адаптация и до повишаване на мотивацията за четене и учене.

Важна роля има материалът, който ще се чете в читателския клуб. Насочвам вниманието на учениците към книги, които са подходящи за тяхната възраст, но същевременно им давам възможност да избират и такива според своите интереси.

За реализирането на изложените дотук идеи са необходими следните условия:

1. Желание за работа в тази посока от страна на учителя. Той трябва да бъде силно мотивиран, за да вдъхнови и учениците. В тази връзка, дадох ход на въображението си, за да измисля нови предизвикателства за учениците, и наистина работих с огромно желание.
2. Достатъчно време, което може да се отдели за четене, анализиране на литературни текстове, разсъждения. Часовете по занимания по интереси са прекрасна възможност за целенасочена работа.
3. Формиране на читателски клуб. Когато учениците са обединени в обща цел и дейности, те ще бъдат допълнително мотивирани. Читателският клуб е важен. Хубаво е те да дадат име на клуба, за да усещат, че имат принос в тази дейност. Моите ученици решиха, че читателският клуб ще се казва „Деца слънца“.
4. Мотивация на учениците да четат за удоволствие. Трудна мисия, но не и невъзможна. За да стимулираме развитието на четивните умения и интереси, учениците трябва да четат за удоволствие. Прекрасна възможност дава Националната награда „Бисерче вълшебно“  с организатор Фондацията за насърчаване на четенето „Детски книги“. Това е първата награда за детски и тийн книги в България, чието жури са деца от 5 до 16 години. Книгите са разделени в 4 възрастови категории и 1 категория с нехудожествени книги: Откриватели (5–7 г.), Изследователи (8–10 г.), Мечтатели (11–13 г.), Майстори (14–16 г.), Нещотърсачи (нехудожествени). Учителят трябва да търси възможности за споделяне на читателските мнения и начини да свърже учениците си с други четящи връстници. Това допълнително ще засили интереса им към четенето, а оттам несъмнено ще се отрази и на тяхната четивна грамотност.
5. Актуална литература. Това е другият важен момент. Учениците няма как да бъдат впечатлени от нещо, което не им е забавно. Ако книгите бъдат спечелени като награда от участие в конкурс или читателски дейности, това още повече ще ги мотивира.
6. Въвличане на учениците в забавни дейности с книгите. Учителят трябва да бъде креативен и да измисля разнообразни дейности, в които да включи учениците. Учебният процес в тези часове не трябва да бъде монотонен, а гъвкав, динамичен, различен.
7. Разнообразни ресурси. Това също е много важно. Освен съвременни книги учениците трябва се запознаят и с различни по форма текстове. В своята работа например използвам и живи листове – Liveworksheets, както и дигитални ресурси.
8. Смяна на обстановката. Четяхме в класната стая, като променях подредбата на чиновете. Някои ученици си носеха възглавнички и сядаха на земята; при обучението в електронна среда четяхме от разстояние; четяхме на двора или в училищния кът за четене.
9. Обратна връзка. Осъществяването на обратната връзка е изключително важно. Правехме го след всеки учебен час, за да знам как се чувстват учениците – кое бихме могли да използваме за в бъдеще и кое да премахнем от нашата работа, къде да наблегнем и т.н.
10. Осигуряване на награди за най-активните. Учениците трябва да виждат и усещат, че забелязваме техните успехи. Не всеки път имах възможност за грамоти, но пък устно или чрез отразяване в електронния дневник им показвах, че одобряваме тяхното поведение. Всичко в тази посока ги мотивира.
11. Търпение. Тук няма вълшебна пръчица и резултатите не идват за ден. Реализирахме технологията за една учебна година, като провеждахме заниманията всеки петък по два часа и вложихме всичко от себе си.

Процесът за развиване на четивната грамотност на учениците изисква пълно себеотдаване от страна на учителя. Само така учениците ще се мотивират да четат и желаните цели ще бъдат постигнати.