Модел на сугестопедично обучение в първи гимназиален етап

Елементи на иновацията

Прилагането на модела изгражда по-широка връзка с някои от ключовите компетентности, интегрират се елементи на себепознанието, личностното развитие, гражданските, интеркултурните, екологичните и здравните компетенции. Също така се съблюдава постигането на психологическите цели, които подпомагат максималното възприемане на учебното съдържание – физическо присъствие, подкрепяща среда, целенасоченост, взаимодействие с другите, вътрешен диалог, силни страни, самоопределяне. Тези елементи не са част от самата методика, но са част от нейното надграждане в съвременните условия.

Сугестопедията е научнообоснована методика с доказана резултатност, която има своите специфики, чувствително отличаващи я от традиционния метод на преподаване. Това не е преподавателска техника. Това е нов подход, нова образователно-възпитателна философия. Тя приема, че всеки човек има огромни неоползотворени възможности, резерви, които традиционното преподаване не може да активира. Сугестопедичната система има строго изградени принципи и закони. Тя е конструирана по начин, който позволява всяко учебно съдържание да бъде разработено съгласно нейните цели, принципи, закони и конструкция.

Най-важното условие, за да бъде приложена иновацията успешно, е учителите да са мотивирани за промяна в тяхната работа.

Първата дейност на екипа е създаване на междупредметни връзки в учебното съдържание, придържайки се към утвърдените учебни програми за етапа. Важна специфика за методиката е глобализацията на учебното съдържание според един от законите на сугестопедията: „Цяло–част, част–цяло“. Отделните урочни единици се обединяват, за да се представят в цялост. Материалът се обединява в една глобална тема с най-важната информация и понятия. Тази глобална тема се поднася в активен и пасивен концертен сеанс. Този етап от методиката е свързан с въвеждане на увеличен информационен и понятиен поток, изчетен по строго определен, специфичен начин от страна на преподавателя на фона на класическа музика. Така информацията се възприема в много малка степен на съзнателно ниво и в много по-голяма степен на подсъзнателно.

Следващият етап е „активация“, който се реализира чрез „разработки“ на учебното съдържание, които представляват по-подробна работа върху отделни части от глобалното съдържание. Тоест преминава се от частта към цялото. Това активиране на информация и знания става чрез определени дидактически и психологически инструменти като игри, песни, учене чрез преживяване, творчество и изкуство.

Създаването на дидактически материали и инструменти от страна на преподавателя е друга много важна част от прилагането на методиката. Чрез тях се активират периферните перцепции на учениците. Друга специфика на методиката е, че целият учебен процес е насложен върху сценарии, т.е. учебното съдържание е имплементирано в разказ, в който и учителят, и учениците приемат определена роля. Смисълът на този творчески елемент е, че те непринудено са въвлечени като актьори в сценария и усвояването на учебното съдържание.

В последния етап от методиката учениците трябва сами да демонстрират усвоените знания – колкото по-творчески, толкова по-добре. Тоест те не са изпитвани, а подтиквани към себеизява чрез представяне на придобитите знания.

Очаквани резултати

Очакваните учебни резултати от прилагането на модела на сугестопедично обучение са увеличен обем, повишена трайност, креативна насоченост и мотивираща сила.

Но методиката има и много вторични резултати. Ще бъдат измерени дидактическите, психологическите и творческите резултати чрез научни и психологически измерители.

По-важните резултати, които постига методиката:
1) Усвояване на допълнителен учебен материал; развиване на хоризонтални компетентности, като проектна или проучвателна дейност.
2) Липса на преумора вследствие на постигането на концентративна психорелаксация.
3) Положителна настройка към ученето чрез липса на негативни констатации от страна на преподавателите по отношение на постиженията на учениците; взаимно доверие и вяра във възможностите на всеки ученик.
4) Повишена емоционалност, любопитство и мотивация за учене.
5) Проява на творчество чрез интегрирането на изкуството в обучителния процес.
6) Намаляване на агресивността заради психохигиенния ефект на методиката.
7) Стимулиране на периферните перцепции, което води до желание за експериментиране.

Понастоящем резултатите се измерват с годишни оценки и НВО. Експерименталната иновация трябва да бъде подкрепена и от много други измерими индикатори. Отчитат се резултатите в края на учебната година и в края на етапа. Целта е в края на етапа обучителните резултати да са над средните в сравнение с приема.