За да бъдат съзнателно усвоени граматичните понятия в начален етап, е необходимо учениците активно да участват в процеса на обучението. Понятията са сигурно овладени само тогава, когато са резултат на собствена мисловна дейност. Ето защо работата за формирането им трябва така да се организира, че непрекъснато да се стимулира мисловната дейност на учениците. В статията е разгледано приложението на мисловните карти като метод за визуализиране на образователната информация за ефективно усвояване на граматичните понятия в часовете по български език в 4. клас.
Формирането на начална езикова компетентност е една от основните цели на обучението по български език и литература в началния етап на образование. Езиковата компетентност според Н. Герджикова (2005) може да се разглежда като социално представителна форма на проявление на заложбите на всяко дете да употребява родния си език в практически неограничен брой езикови конструкции.
Възприемането, разбирането и осмислянето на граматичните понятия от малките ученици като процес протича в съответствие с равнището на психо-физиологическото им развитие. Поради недостатъчно развитото абстрактно-логическо мислене разбирането на граматичните понятия е затруднено и в повечето случаи децата остават на равнище конкретно-сетивно възприемане. В процеса на езиково обучение постепенно се усъвършенства осмислянето на абстрактната лингвистична информация. Осмислянето според изтъкнатия авторитет в областта на творческото мислене Едуард де Боно е разбиране на отразявания в знанието обект, формиране на смисъл на знанието в процеса на действие с него.
Нека разгледаме най-общо процеса на формиране на понятията и логическите операции при малките ученици по време на обучението им. В ранните стадии те овладяват конкретни предметно съотнесени значения, а впоследствие чрез собствени логически операции – външно екстериоризирани форми в комуникацията с околните. Така учениците достигат до абстрактни значения и понятия и проявяват наченки на елементарната им класификация. Съотнасяйки признаците и качествата на един предмет спрямо друг, детето изгражда понятия, които са резултат на извършените в съзнанието му операции на анализ и синтез. Понякога обаче е възможно да се създадат объркани понятия. В този случай съзнанието не може ясно да различи признаците на дадения предмет и ги заменя с признаци на друг предмет или смесва едните с другите. Именно тук ролята на учителя като обучител и коректив е съществена. Важен е и нагледният материал, който учителят използва в процеса на обучението, как го представя и как борави с него в хода на урока.
Усвояването на учебното съдържание по български език в началното училище е резултатно в максимална степен тогава, когато на учениците се предоставя възможност да анализират и сравняват изучаваното ново за езиковата категория с изученото по-рано. От тази гледна точка често учителят е изправен пред редица трудности при организирането и провеждането на урока както поради спецификата на учебното съдържание, така и поради възрастовите особености на учениците. Конкретно-образното мислене и бедният социален опит затрудняват малкия ученик. Затова въпросът как учителят да поднесе учебното съдържание така, че да улесни неговото възприемане и да постигне по-трайно и задълбочено усвояване от учениците, е актуален и занимава педагогическата и методическата теория и практика.
Характерът на учебното съдържание по български език и възможностите на учениците за възприемането му изискват да се отделя специално внимание на онагледяването. Нагледността улеснява и спомага усвояването на абстрактните езикови категории. От тази гледна точка онагледяването по време на урока по български език е от особено важно значение. Става дума за създаване на предпоставки за активно възприемане на езиковите факти, явления и закономерности чрез наблюдение на езиков материал, илюстративен материал, табла и пр. Изследвания на психолози показват, че при учениците от начална училищна степен преобладава неустойчивото внимание и еднообразието на дейността бързо довежда до умора. Тази психологическа особеност изисква честа смяна на вида дейност. Това учителят сполучливо може да прави, като включва в урока играта, мултимедийното презентиране, изработването на мисловни карти и др.
Нивото на усвояване от учениците на теоретичните знания най-добре се осъзнава при решаването на различни видове езикови задачи и се проявява в интелектуални умения като умението да се анализира, да се доказва, да се мисли абстрактно, да се извършват класификации с различен системообразуващ фактор, да се дават осмислени дефиниции на граматичните понятия.