Специфика на методическата работа при изучаване на българските народни приказки е съобразяването с възрастовите особености на читателското възприемане на учениците.
Важни характеристики при изучаване на народните приказки са: вид на приказката и характерни особености на съответния вид; сюжет на приказката; образи на героите; особености на езиковото и композиционното своеобразие на приказката; идея на приказката и поука от нея; отношение на читателите към героите и идеята.
Силен е интересът на учениците в начален етап към сюжетно-събитийната нишка на творбата, към динамиката в развитието на действието. Приказките грабват вниманието на малките читатели с необичайната обстановка, в която се развива действието, със занимателния сюжет, със смелите и силни герои, защитници на доброто и справедливостта, със свежия си образно-емоционално наситен език и с динамичната смяна на събитията и картините. Героите не търпят развитие, а това улеснява читателското възприемане на този жанр. В народните приказки те се изявяват пряко, чрез конкретни постъпки, липсват психологически характеристики. Доброто, справедливостта винаги побеждават и това привлича малките ученици. По време на работа над приказките те се увличат по проследяване на развитието на действието, бързат да стигнат до развръзката, без да откриват мотивите за поведението на героите, техните мисли и преживявания. Учениците в тази възраст възприемат с лекота и изразените чрез постъпките на героя качества. Много често дават оценки на героя, базиращи се само на отделна негова постъпка, а не на неговата личност като цяло.
Друга особеност на читателското възприемане е свързана с образното възприемане на езика. При анализ на приказката в началната училищна степен въз основа на конкретни наблюдения над художествения текст учениците получават информация за действителността, отразена в приказката, с помощта на художествени образи, създадени от народния творец, знания за основните елементи на съдържанието и формата, знания за нравствените ценности на народа, за особеностите на езика и на естетическите потребности на колективния творец, както и за неговото светоусещане.
Анализът на приказката е изграден върху компонентите и съдържанието на формата ѝ, чиито елементи са тема, идея, сюжет, език, композиция и жанр. На приказката се гледа като на произведение на изкуството и от съприкосновението с него читателят изживява естетическа наслада.
Учителят съобразява методическия си подход с читателското възприемане, като прилага анализ по сюжета. По време на анализа учителят извършва наблюдение с учениците над развитието на действието, като се обособяват сравнително завършени логически цялости в сюжета, т.нар. епизоди, представляващи идейно-емоционални акценти в цялостната тъкан на творбата. Условното обособяване на епизодите в развитието на действието съдейства за по-задълбоченото възприемане на идейно-емоционалното ѝ съдържание и хармоничното съчетание на отделните ѝ пластове, обединени от идейния замисъл.
Учениците от 2., 3. и 4. клас могат условно да обособят епизодите в развитието на действието. Успоредно с проследяването на развитието на действието и условното обособяване на епизодите в приказката се извършва и наблюдение над образите на героите, над постъпките им, като се изясняват мотивите за тяхното поведение и взаимоотношенията им. Наред с това се изясняват и езиковото и композиционното своеобразие на приказката. За по-задълбоченото възприемане на народната приказка се използват и различни методически похвати.
Дискусията като форма за организация на анализа на художественото произведение намира най-широко приложение при изучаване на приказката. Учителят ръководи възприемането и осмислянето на идейно-емоционалното ѝ съдържание в хода на дискусията, като насочва вниманието към един или друг компонент на съдържанието и формата на приказката, подтиква учениците към изказване на собствено мнение, приближава се и до подтекста на творбата и коригира, задълбочава читателското възприемане.
За да се избегне претоварването на беседата, е необходимо да се използват по-широко проблемните въпроси. Проблемният въпрос изисква отговор от ученика, който не се открива директно в текста, предполага вникване в мотивите за поведението на героите, в подтекста на приказката. Проблемните въпроси може да бъдат насочени към един или друг компонент на произведението: към образите на героите, към езиковото своеобразие, към композицията, както и пряко към идеята.
Възпроизвеждащите въпроси най-често са свързани с похвата подборно четене. Учениците се насочват в хода на дискусията към моменти от текста на приказката, с прочитането на които подкрепят разсъжденията и изводите си и ги правят по-убедителни, по-аргументирани.
В тази възраст учениците се нуждаят от многократно връщане към текста под формата на различни задачи и чрез използване на разнообразни похвати на работа. Жанровата същност на приказката се характеризира с ярка сюжетна фабула, която заинтригува читателите. Затова преразказът намира широко приложение в хода на дискусията. Той може да се приложи като преразказ на момент от развитието на действието или на цялата приказка.
Народната приказка най-често се изгражда на основата на диалога. Учителят се съобразява с тази композиционна особеност и използва похвата четене по роли, което изисква първо да се възприеме съдържанието на приказката, да се осмисли ролята и мястото на всеки герой в образната система.
За да се стигне до изразителното четене като похват, учениците трябва да са извършили задълбочени наблюдения над съдържанието и формата, да са вникнали в подтекста на приказката, да са достигнали до идеята, поуката, за да могат да я изразят при четенето.