Възпитателната роля на народните приказки в начален етап

Драматизацията на приказката предполага трансформация на художествения текст. Акцентира се върху определени, възлови моменти в идейно-емоционалното съдържание на творбата. Драматизацията съдейства за задълбочаване и обогатяване на читателското възприемане. Посещението на театрални постановки преди изучаването на дадена приказка спомага за провокиране на ученическия интерес и пораждане на желание за запознаване с произведението.

Устното словесно рисуване като похват на работа при изучаването на художествената творба активизира пресъздаващото въображение и води до по-осезателно усещане на изобразителната и изразителната сила на приказното слово. Учениците с думи рисуват пейзажи, наситени със зрителни образи, портрети на герои, картини на обстановката или ярки епизоди, свързани с даден герой. Това изисква по-задълбочена предварителна работа върху езика на приказката, тъй като те използват опорни думи от текста и думи ориентири. Когато ученикът рисува с думи, слушателят следи дали той спазва последователността на картините, дали се движи в идейно-емоционалното русло.

Устното словесно рисуване на портрети на герои съдейства за по-чувствителното докосване до обаянието, силата на въздействието на даден образ, както и за по-леко достигане до мотивите за негативното поведение. Създаването на словесен портрет на героя е една от формите за вникване в характерните му черти.

Приказката се отличава с колоритност, свежест, яркост на художествените образи. Това предполага и интерпретация на съдържанието с помощта на средствата на изобразителното изкуство чрез прилагане на похвата графично илюстриране. Този похват се обуславя от необходимостта от нагледна основа в процеса на осмисляне на идейно-емоционалното съдържание на приказката. Може да бъде изготвена серия от илюстрации към изучавана творба, което ще съдейства за възприемане на логическата последователност на действието.

В приказките липсват преки психологически характеристики, отразяващи преживяванията, чувствата и настроенията на героите. Затова е уместно да се използва похватът дообрисуване, който предполага учениците да представят преживяванията на даден герой в определена ситуация. Например: Опитайте се да си представите какви са преживяванията на девойчето, когато то е отворило вратата на заключената стая (народната приказка „Най-хубавото“); Какви са преживяванията на болярина, когато царят издава жестокия закон (народната приказка „Мъдростта на старците“). Така учениците откриват мотивите за поведението на героите.

Чрез използването на дигитални подходи и музикален фон учениците придобиват още по-пълна и ярка представа за атмосферата, героите и обстановката на приказката. „Съвременните поколения психолозите определят като поколения на т.нар. дигитална епоха. Днешните ученици са нетърпеливи, търсят бърз просперитет, без много усилия, проявяват по-ниска степен на концентрация и високо ниво на индивидуализъм“ (Игликина, 2020).

В народната приказка е налице исторически паралакс – между времето, епохата в творбата и съвременната на читателя епоха. Затова е необходимо учителят да разкаже за епохата, отразена в приказката, да запознае учениците с непознатите им явления и събития, със значението на специфичната лексика. Разказът трябва да бъде лаконичен, емоционално обагрен, интригуващ, за да не се получи спад в емоционалния градус.

Друг похват, съдействащ за задълбочаване на читателското възприемане, е поставяне на въпроси от учениците във връзка с идейно-емоционалното съдържание на приказката. Учителят се стреми да формира умения у учениците да изразяват собственото си мнение и отношение към прочетеното и да търсят отговор на вълнуващите ги въпроси, възникнали при първата среща с приказката; да формулират точно, ясно и съдържателно въпроса си, отправен към съучениците или към учителя. Разпространена в училищната практика форма на работа с творчески характер е т.нар. събеседник по желание. При прилагането на този похват учениците провеждат „интервю“ с един от героите на приказката. Те сами избират кой герой ще бъде техен гост, „събеседник по желание“, и му поставят въпроси, свързани с идейно-емоционалното съдържание на приказката. Именно по тези въпроси учителят може да добие представа за степента на задълбоченост на читателското възприемане на творбата, на нейния подтекст, на мотивите за поведението на героите, на тяхното място и ролята им в образната система на приказката. Същевременно подобни игрови похвати и форми на работа съдействат за по-непринудено достигане до поуката на приказката и за обогатяване на читателските впечатления и представи за нейното идейно-емоционално богатство. „За да се постигнат определените цели в обучението, решаващ фактор е и учебното съдържание, и литературните източници“ (Игликина, 2018).

Поради колоритността на образите на героите в приказката се създават предпоставки за осъществяване на различни театрализирани форми, а именно театър на сенките или куклен театър. Като разновидност на драматизацията тези форми на работа също допринасят за задълбочаване на читателското възприемане на учениците и същевременно удовлетворяват потребностите им от подобни дейности с игрови и творчески характер в обучението в начална училищна възраст.

Методическите похвати и форми на работа при изучаване на приказката като жанр се избират така, че да водят до обогатяване на читателските познания и задълбочаване на читателското възприемане. Прилагането на един или друг метод в определен момент от урока за анализ на приказката се обуславя от възрастовите и индивидуално-типологическите особености на читателското възприемане на учениците, от вида и тематичното своеобразие на изучаваната творба и от жанровата ѝ специфика.