Развитието на творческите способности е необходимо условие за цялостната бъдеща реализация на детската личност. Двете изкуства – художествена литература и музика, са носители на голям интелектуален потенциал и съпровождайки изобразителните дейности на децата, ги превръщат в истински творци. Те са и достатъчно емоционални, за да бъдат предпоставка за творческа активност и стимул за раждане и реализиране на вълнуващи идеи. От една страна, децата се научават да преживяват музиката, да я разбират и да предават преживяното в рисунка. От друга – синтезираното и ярко представяне на литературните герои помага на децата по-лесно да изградят образите и по-пълно да ги пресъздадат в рисунките си. В резултат изобразителните им творби стават по-съдържателни, по-въздействащи и по-изразителни в композиционно и цветово отношение.
Съвременният свят извежда на преден план проблема за развитието на творческите способности като необходимо условие за цялостната реализация на личността. През първите седем години от живота си детето се научава да овладява сетивата си и движенията на тялото си, да мисли и да се изразява чрез думи. Този етап от живота е времето, когато се развиват естествените заложби у човешкия индивид, разгръщат се душевното богатство и емоционалната колоритност, полагат се основите на нравствения облик на бъдещата личност, на чертите на характера, стимулира се интелектуалното развитие.
Творческите процеси се разкриват с цялата си сила още от най-ранно детство. Малките деца възпроизвеждат неща, които вече са виждали, но в тях се явяват нови елементи, комбинирани по нов начин, тоест децата извършват творческа преработка на вече познати неща.
За децата от предучилищна възраст нуждата от опознаване на света е твърде значима, на всички е известна безкрайната им любознателност – стремежът да научат, да опитат, да направят всичко. Ето защо те трябва да се учат на начините на дейност. Само когато детето ги овладее, ще се чувства свободно и независимо в своите творчески прояви.
Изобразителната дейност се явява носител на голям интелектуален потенциал, защото тя формира възприятия и представи, обогатява жизнения опит на децата. Когато детето рисува, то опознава околния свят, многообразието от форми и цветове. Рисунката отразява не само художественото, но и психическото и физическото израстване на детето (Савчева, 2012). Нейното създаване е естетическо преживяване на детето и е свързано с емоционалността. Тази емоционалност на изобразителния процес е предпоставка за проява на творческа активност.
В детската педагогика и психология въпросът за творчеството на детето и за неговото развитие и обогатяване е един от най-значимите. В психологически аспект вече е отхвърлена тезата, че творчеството като дейност е присъщо на определени надарени единици, на които природата е дала талант да творят. Днес все повече се утвърждава тезата, че творчески способности може да се развиват у човека. При психологически анализ на творчеството централно място заема проблемът за творческата личност, тъй като то е специфична човешка дейност, в която личността се проявява и формира най-пълноценно.
Тук ще отделя внимание на научните обосновки на някои автори и на методите за изследване на чертите на творчеството, които те разглеждат. Именно тези обосновки и методи са в основата на педагогическата ми изследователска работа и определящи при избора на темите и задачите на експерименталното обучение, чиято цел е формиране на траен интерес у децата към изобразителната дейност и развиване на изобразителнотворческите им способности.