Дж. П. Гилфорд се стреми чрез метода на факторния анализ да установи чертите, които са съществени за творчеството, а от там – и за творческата личност. Той съотнася към първата категория фактори преди всичко способността да се виждат проблеми, да се проявява отзивчивост към тях. Не само общите типологически особености, но и специфично човешките, които се определят от доминиращата роля на първата и втората сигнална система, имат значение за творческата личност. На тази основа се очертават склонностите на човека към предимно научна или художествена дейност (Гилфорд, 1965).
Към опитите да се идентифицира основната особеност на творческата личност трябва да се има предвид и предположението на руския психолог Я. А. Пономарьов за ролята на способността на детето да действа „наум“ или както той го нарича – във вътрешен план на действието (Пономарев, 1976). В обучението по изобразително изкуство се осъществяват комплексно художествено-естетическото и емоционално-интелектуалното развитие на детската личност. Резултатите на детското изобразително творчество се обуславят от изразните особености на изобразителното изкуство.
При децата творчеството протича като някакво мигновено озарение, наситено със спонтанност, при което детето бързо открива нещо за себе си. Там резултатът е без значение, важно е какво детето преживява, неговата вяра, че нещо е направило, създало. Лев Виготски твърди, че ценността на детското творчество трябва да се търси не в крайния резултат на продукта, а в самия процес (Виготски, 1982). Карл Роджърс стига до същия извод в своите изследвания: „Творчеството на децата е не само интелектуално, но и емоционално“ (Роджърс, 2018).
Яков Пономарьов определя следните четири степени на творчеството (Пономарев, 1976):
1. Съзнателна дейност, достигаща до логически анализ.
2. Интуитивно хрумване и решение.
3. Логическо и речево оформяне на идеите.
4. Решение и практическа проверка на идеята.
Възникването на творчески процес при децата има свои особености, породени от своеобразието на детската възраст.
Първият творчески миг за детето започва с неговите въпроси, полученият отговор се превръща в нов мотив, подбуждащ нова активност и нови въпроси. Възприетото познание се обособява и усвоява от детето като знание и в някаква степен предизвиква удовлетворение от познанието. За да се стигне до творчество, възприемането трябва да мине през етапите на възприемане – узнаване, откриване – изненада, проявяване – сравнение, изследване – с възможности за творчество. За да се постигне развиващ ефект на творчески заложби, трябва да се има предвид, че за тази цел са необходими редица педагогически условия.
Елка Петрова обстойно характеризира и обосновава необходимостта от осигуряване на тези педагогически условия. Според нея две основни условия са свързани със същността на творческата дейност и формирането на детската личност:
1. Възпитаване на личностно активно отношение у децата към новото. Преодоляване от самото дете на ограничените представи за света и за себе си в единство с развитие на ценностната сфера и преди всичко ценностите на познанието и продуктивната дейност.
2. Формиране на произволност на дейността в нейния личностен и операционно-съдържателен аспект. Проява на творческо отношение при целенасочено усвояване на знания и умения чрез различни форми на дейността.
Според Е. Петрова „самостоятелността е педагогическо условие за творчество, но като качество на личността тя е съставка на детското творчество“ (Петрова, 1993). В педагогически аспект самостоятелността може да се разглежда като възможност за проявяване на активност и творчески подход при решаване на даден проблем от детето.
В процеса на рисуването, моделирането и апликирането детето отразява своите впечатления от заобикалящия го свят, своето отношение към нещата и явленията в него. Рисуването е графично-живописен начин за изобразяване на предмети, явления, образи, за предаване на преживявания със средствата на линията, формата, цвета и композицията. Моделирането е начин за обемно-пластично, триизмерно представяне на обекти от околния свят с помощта на глина или друг пластичен материал. Апликирането е декоративно-силуетен начин за изобразяване. Изрязани от хартия силуети и модели, накъсани малки и големи парчета от разноцветна хартия, плат или сухи листа се комбинират с цветна основа, за да се изгради даден образ, природен пейзаж, натюрморт и др.
Интерес представлява теорията на Георг Кершенщайнер, който след систематични опити определя четири степени на рисуването при детето (Кершенщайнер, 1930):
- първа степен – стадий на схемата;
- втора степен – стадий на възникващо чувство за форма и линия;
- трета степен – стадий на правдоподобно рисуване;
- четвърта степен – стадий, характерен за по-големи деца.