Художествената литература и изобразителната дейност на децата
Художествената картина се възприема не само визуално, действа не само на окото, а на цялата духовна същност на човека. Литературата подпомага децата в по-проникновеното опознаване на околния свят. Произведенията за деца съдействат подрастващите по-пълно да осмислят явленията от живота, да открият и разберат някои скрити на пръв поглед връзки и взаимоотношения. Ще цитирам Жечо Атанасов, който посочва, че изграждането на естетическо отношение към действителността преминава през две степени: елементарно-естетическа и художествено-естетическа (Атанасов, 1968). Изкуството разширява и задълбочава сетивните възприятия и помага те да преминат в естетически. Картината, илюстрацията, скулптурата обогатяват чувствителността на децата. Художественото възприемане е процес на взаимодействие, при който на единия полюс стои произведението на изкуството със своите специфични особености, а на другия – детската личност, която също има своя специфична характеристика, житейски и изобразителен опит, интереси, склонности, възможности и т.н. От художественото произведение детето възприема онова, което съответства на неговия опит, знания и разбирания.
Литературните творби спомагат за по-бързо и трайно естетическо и възпитателно въздействие. Най-интересните и най-добре охарактеризираните образи в детското изобразително творчество са пресъздадени по литературни произведения. Това не е случайно. Синтезираното, ярко представяне на външния вид и действията на литературния герой, отношението, което авторът внушава към него, помагат на децата по-лесно да изградят образите и по-пълно да ги пресъздадат в рисунка. Рисуването, моделирането, апликирането по литературно произведение допринасят значително за багровото разнообразие на творбите, за живостта и естествеността на образите и техните отношения и настроения, изобразявани съобразно с темата. Стиховете активизират детската моторика и подтикват към ритмично редуване на фигури в пространството при изграждането на рисунката. Художествената литература дава богати възможности за насищане на обучението по изобразителни дейности с повече преживявания, с живи и ярки образи, с чувствителност и поетичност. Тя съдейства за по-ефективно естетическо развитие на децата. За тяхното творческо развитие е важно те да имат право на самостоятелен избор на графичен материал и техника, както и сами да определят изразните средства и последователността в изграждането на своите творби.
Процесът на изобразителна дейност е свързан много тясно с художествената литература. Благодарение на художествените изразни средства – епитети, сравнения, образни глаголи, олицетворения, се постига по-висок етап в развитието на детското мислене и въображение. Представите стават по-ярки и богати, което е предпоставка за формиране на умение у децата за самостоятелен избор на изобразителни средства и техники и насочване към творчески реализации на поставените задачи (Савчева, 2012).
Музиката и изобразителната дейност на децата
В окръжаващата действителност ние възприемаме не само видимата страна на явленията, но и звуковата, която въздейства върху зрителното възприятие. Този синтез от въздействие трябва да се търси и да бъде водещ в учебно-възпитателната работа с децата. Звуците задържат вниманието им, обогатяват преживяванията и активизират детската изобразителна дейност.
Музиката има огромна сила и дълбочина при отразяването на заобикалящия ни свят. Тя може да бъде използвана по много различни начини в детската изобразителна дейност. Музиката създава емоционална атмосфера, която прави преживяванията на децата по-силни, подпомага изграждането на образите, повишава творческата активност. В резултат на нейното въздействие техните изобразителни творби стават по-богати в цветово отношение, по-разнообразни в тематичен аспект и емоционално по-наситени. Музиката помага на децата да развиват своите собствени преживявания и чувства. Затова тя може да се използва за създаване на определено настроение, в синхрон с работата върху дадена тема или сюжет.
Освен в общото въздействие връзката между музиката и изобразителната дейност на децата може да се търси и в някои по-конкретни страни, например между тон и цвят. Установено е, че определен звук може да събуди представа или емоционална реакция, свързани с конкретен цвят. Силно е влиянието на музиката и чрез ритъма, който увлича децата. Музиката и изобразителното изкуство се допълват взаимно и в единство участват в развитието на чувството за ритъм.
Преживяването на едно музикално произведение и последвалото предаване чрез различни изобразителни дейности на преживяното са синтез от въздействия, който трябва да се използва в учебно-възпитателната работа с подрастващите. Децата от предучилищна възраст и особено тези в подготвителна група могат да се ориентират добре в изразните средства на музиката, могат сами да открият отделните музикални елементи и да ги използват при реализиране на творческа задача със средствата на изобразителното изкуство.
- 1. Атанасов, Ж. (1968). Изкуство и възпитание. София: Народна просвета.
2. Виготски, Л. (1982). Въображение и творчество на детето. София: Наука и изкуство.
3. Гилфорд, Дж. П. (1965). Три стороны интеллекта. Москва: Прогресс.
4. Кершенщайнер, Г. (1930) Душата на възпитателя и проблемата на образованието на учителя. София: Слога.
5. Петрова, Е. (1993). Педагогически условия за проява на творчество. Предучилищно възпитание, 2.
6. Пирьов, Г. & Русев, П. (1981). Психология на творчеството. София: Наука и изкуство.
7. Пономарев, Я. А. (1976). Пихология творчества. Москва: Наука.
8. Роджърс, К. (2018). Израстването на личността. София: Изток-Запад.
9. Савчева, М. (2012). Изобразително изкуство и целодневно обучение. Ч. І. Целодневно обучение, 3.
10. Савчева, М. (2012). Изобразително изкуство и целодневно обучение. Ч. ІI. Целодневно обучение, 4.
- Жанета Александрова, СУ „Христо Ботев“, Ихтиман
рецензент: доц. д-р Мариета Савчева