Ролята на краезнанието в обучението по литература

Много отдавна знанията за родния край са станали част от учебните програми в българските училища. В училището е формирано специфично отношение към краезнанието. Според Лидия Разпопова „училищното краезнание у нас е образователно-възпитателна дейност, в процеса на която ученикът има възможност цялостно (интегрално) да изучава непосредствено заобикалящата го околна среда – нейното минало, настояще и бъдещо развитие“ (Разпопова & Шопов, 1983).

Терминът „краезнание“ се състои от думите „край“ и „знание“. Понятието „край“ се разбира като част от територията на страната, най-често се възприема като роден край, като тук „роден“ означава не толкова мястото, където е роден един човек, а където е живял, творил и работил. Обект на краезнанието е дадено селище или някакъв негов район, отделна махала или улица и т.н. Краезнанието всестранно изучава определен край от територията на страната или обособени негови обекти – стопански, културно-просветни, географски, исторически. Задачите на краезнанието са свързани с издирване, събиране, обработване, систематизиране, изучаване, предоставяне за ползване и опазване на публикации, документи, предмети и др. за дадена териториална единица или район.

Знанията за родния край дават възможност на учениците да се запознаят с бита, естетическите възгледи и културата на предходните поколения, да познават местната история, старите обичаи, обреди и традиции. По този начин се гради връзка между поколенията, младите хора са по-тясно свързани с по-възрастните и могат по-лесно да разберат навиците и начина им на живот, както и нещата, които са ценни за тях. Наясно са с проблемите на мястото, в което живеят, и могат да заемат своя гражданска позиция.

Тъй като голяма част от днешните ученици не обичат да четат художествена литература, включването на елементи на краезнанието в обучението по литература стимулира интереса им и създава условия за развитие и изява на творческите им заложби. Учениците обичат да проучват нещо непознато. Така те имат възможността да влязат в ролята на изследователи, които не само събират материали или водят записки, но и внимателно наблюдават, откриват, описват и оценяват природни красоти, обичаи и т.н.

Този вид дейности допринася за формирането у учениците на нравствени добродетели и ценностни нагласи, засилва тяхното родолюбиво чувство. Още с изучаването на приказките децата възприемат родното пространство като сигурно, защитено място, а дома – като място на уюта, хармонията, любовта и щастието. Учениците се обогатяват духовно чрез съприкосновението с народната фантазия, мъдрост и извисена нравственост, чрез осмислянето на образите и на народните разбирания за добро и зло, красиво и грозно.

Фолклорните песни улесняват разбирането от учениците на бита на предходните поколения. Например при изучаването на песента „Троица братя града градяха“ петокласниците осмислят мотива за вграждането, като се запознават с един стар български ритуал при строене на нова сграда.

Изучаването на легендите отново дава възможност учениците да проявят изследователските си възможности, като проучат сред по-старите хора какви легенди се знаят за техния край. С особен интерес представят легендите за местностите Маркови кладенци и Маркова стъпка в Огражден планина. С голям ентусиазъм предават легенди за места, строежи или герои от различни части на нашата страна. Фолклористката Елена Огнянова казва: „В преданията и легендите… може да се почувства неписаната героична история на нашия народ, създавана през вековете, съхранила до наши дни и за бъдните поколения най-хубавите духовни качества на българина: любов към род и родина, към бащино огнище, към мирен труд и живот, любов и вяра в правдата и свободата“. Учениците могат да определят с кои исторически моменти са свързани легендите или преданията, по какъв начин е разкрито характерното за епохата, какви са народните суеверия и поверия, вярвания в предзнаменования, в сънища, в пророчества.

Особено увлекателно за учениците е опознаването на родния край чрез проучването на празничните ритуали и обреди, благодарение на които сме се съхранили като народ. Разделът в литературите на петокласниците, посветен на фолклорния празничен календар, е един от най-любимите им, тъй като всеки от тях от обща култура може да разкаже най-важното за най-големите български празници – Бъдни вечер, Коледа, Великден, Гергьовден.

Голяма емоция се наблюдава и когато учениците изучават художествени творби от българската литература, в които са разкрити исторически събития и герои. Така например, когато изучават стихотворенията на Добри Чинтулов, с гордост ги рецитират или изпълняват като песни. Изучавайки творбите на Вазов, те се чувстват горди българи благодарение на природните красоти, описани в тях, и запознаването им с историята на родния край.

Няма литературна творба, в която не може да се включат краеведски елементи при изучаването ѝ. Чрез елементите на краезнание, интегрирани в процеса на обучение по литература, подрастващото поколение може само да си изгради представа за духовния и културния живот на народа ни, да осмисли българското богатство, да опознае още по-добре родината си и да я обикне безрезервно. Този начин на обучение създава добри предпоставки за по-трайно и задълбочено овладяване на учебния материал, като се преодолява неговата формалност.

Една от най-важните особености на училищното краезнание като методически факт е това, че то може и трябва да се разглежда като подсистема на патриотичното възпитание (Рашева-Мерджанова & Дечев, 2010).

Ние, учителите, трябва непрекъснато да се стремим да използваме различни методи и средства при обучението на нашите възпитаници, да преподаваме достъпно, увлекателно и забавно, за да можем да ги мотивираме към постоянни творчески изяви, които ще гарантират и техните по-високи резултати. Само по този начин необятният литературен свят може да се окаже едно привлекателно място за младите хора.