Приказките стимулират познавателната активност у децата и ги въвеждат в света на математическите отношения по емоционален и забавен начин. Приказните сюжети провокират мотивацията им за участие в ситуациите, дават възможност да се задържи вниманието им и да се подпомогнат волевите процеси за математически занимания. От наблюдатели децата стават активни участници, което превръща приказката в интерактивна дидактическа технология при обучението по математика в детската градина. Присъствието на приказен герой внася в ученето ярко емоционално оцветяване, което съдейства за по-ефективно усвояване както на математическите понятия, така и на литературния материал. Детето неусетно прилага в практичен план овладените математически знания, следвайки действията на приказния герой, като същевременно изпитва удовлетвореност от поставената задача и решаването на проблема, заложен в приказката.
Сюжетът на приказката следва поставените от педагога задачи. Проследяването на действията на героите и решаването на възникналите пред тях проблеми и препятствия води до неусетно стимулиране на децата за прилагане на научените математически знания. Всяка една приказка може да бъде изразена чрез езика на математиката. Основно дидактично изискване е включването на детето в собствена дейност с математическа насоченост на практическа и игрово-познавателна основа.
Използването на приказния жанр в обучението по математика предоставя възможност изграждането, разширяването и надграждането на детските представи за количествените, пространствените, времевите отношения и за геометричните фигури да се реализират в забавни и увлекателни практически и игрово-познавателни ситуации чрез логически игри и занимателни упражнения. Децата развиват умения за броене, моделиране на множества; запознават се със сезоните и промените, които протичат в живата природа; формират представи за частите на денонощието, за конкретни уреди за измерване на времето – часовник; ориентират се в лабиринт и т.н. Запознаването с графичните белези на числата се осъществява чрез подходящи психомоторни упражнения на базата на конкретна приказка, в която присъстват числа. По този начин се стимулира развитието на зрително-моторната координация на бъдещите ученици.
Чрез игровия подход, математическите игри, творческата дейност (оцветяване, изработване на маски, персонажи от различни приказки за театър на маса, моделиране, апликиране и т.н.) се формират математически знания и умения у децата, логическо мислене, въображение и творчество.
При формирането на начални математически представи използването на разнообразни математически игри и чрез структурата на тези игри – познавателни задачи, поднесени в игрова форма, спомага децата да усвоят или затвърдят определена математическа информация. Включването на познати приказки и любими приказни герои значително допринася за по-успешното формиране на математическите представи.
Математическото развитие на детето в предучилищна възраст трябва да бъде свързвано със съдържание, което оказва влияние върху развитието на структурите на мислене, познавателни действия, общи умствени способности. Това е периодът, в който детето се подготвя за новия тип социална общност – училището, която поставя нови изисквания пред него.
„Целта на обучението по математика в детската градина се свежда до изграждане на математически подход у детето за разбиране и адаптиране в заобикалящата го действителност и постигане на когнитивно равновесие с нея. Разкриването на психическите и логическите механизми на когнитивните операции е в основата на изграждането на представи за математическите характеристики на количествените, пространствените и времевите отношения“ (Гетова, 2010).
- 1. Георгиева, Г. (2017). Теоретични модели за формиране на числовите представи при децата от предучилищна възраст (с. 27–48). В: Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
2. Гетова, К. (2010). „Приятели с цифрите“ за подготвителна група към Програмна система „Приятели“. София: Анубис.
3. Гетова, К. (2010). Изграждане на математически представи чрез приказния жанр. Предучилищно образование, 5.
4. Гълъбова, Д. (2003). Методика на формиране на елементарни математически представи у децата в детската градина. Велико Търново: Слово.
5. МОН (2016). Наредба № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищно образование. ДВ, бр. 46 от 17.06.2016, …, изм. и доп. ДВ, бр. 85 от 2.10.2020.
- Росица Мичева, ДГ „Валентина Терешкова“, Пазарджик
рецензент: доц. д-р Катя Гетова