Интелектуалната карта е силен графичен метод, който дава универсален ключ към пълноценното използване на мозъка. Изключително важна е визуализацията на учебното съдържание, а тя е предпоставка за по-добро учене. В обучението, в частност и по физика и астрономия, визуализацията чрез интелектуални карти спомага да се открои същественото от несъщественото, да се акцентира върху определени характеристики на понятието, да се направят асоциации между отделните характеристики, както и асоциации с други понятия и да се установи логическата им връзка. В статията са разгледани същността и технологията на конструиране на интелектуална карта, възможностите и ефектът от прилагането на този метод в преподаването на учителя и в ученето на учениците.
Интелектуалната карта представлява ефективен метод за систематизиране не само на усвояваните, но и на вече усвоените знания, чрез което се създава контекст за вграждане на нови знания, а също и за преструктуриране на вече обогатен познавателен опит (Брунър, 1995). Тя е радиална, пространствена, с разширяващи се концентрични кръгове от думи, които излизат от централна ключова дума (структуриране чрез субординация) (Buzan & Buzan, 2006). Така се диференцират ключовите понятия и йерархията им. За нейното изграждане са разработени определени правила. Може и е необходимо да се използва като материална основа за рефлексия и саморефлексия. Широко приложение намира в практиката и се усъвършенства в резултат на теоретичната основа и на опита. Полезна е, когато се създава от ученика при работа в лаборатория или в природата (Костова, 1998).
При изграждането на интелектуалната карта се включват успешно лявото и дясното полукълбо, въображението и логиката и се разширява капацитетът на мозъка за учене (Buzan & Buzan, 2006). Използват се различни графични организатори, които улесняват визуалното структуриране на знанията. Интелектуалната карта включва предимствата на картата на ума и на концептуалната карта. Нейното радиално изграждане не е задължително и невинаги е подходящо. Изборът на пространствената организация зависи от учебното съдържание в съответната учебна дисциплина и от целта, с която се структурира информацията. Поради това в практиката се използват различни видове интелектуални карти (Marzano, 1997).
Създаването на интелектуални карти активира мисленето, тъй като е свързано с описание, назоваване, класификация, сравняване, подреждане във времето и пространството, построяване, обясняване, доказване, моделиране, оценяване, организиране (Пиаже, 1996).
Характерно за интелектуалната карта е, че не се взема наготово, а се изгражда от учениците при групова или индивидуална работа с текста в учебника. Необходимо е да се приложат сравнение, анализ, критична оценка, да се осъществи рефлексия, да се извадят непознати и неясни термини и да се потърси в речник обяснението им. Изграждането ѝ минава през три етапа – конструиране на значение, организиране и съхраняване. Картата се илюстрира с помощта на схеми и рисунки, като естетически по-издържано е изработването ѝ на компютър. Дава се възможност илюстрациите да се правят от учениците или да се вземат от интернет. Много са възможностите за групова и индивидуална изява: подбор на цветове, на шрифтове, на обяснения, на илюстрации, на обхват, на взаимовръзки и др., като за задължителните термини се избира един цвят, а допълнителните се оцветяват в друг. Интелектуалната карта се разширява, обогатява и конкретизира в следващите теми от учебното съдържание.
Илюстрирането на интелектуалната карта с образи (стрелки, рисунки, схеми), използването на различни шрифтове и цветове за акцент спомагат за увеличаване на възможностите за запаметяване, доставят естетическо удоволствие, информацията „оживява“, създава се усещане за движение, стимулират се творческите възможности, развиват се възприятията и усещанията, обогатяват се представите, съдейства се за изясняване на същността на предмета на познавателната дейност. Интелектуалната карта трябва да е логически подредена и естетично оформена. Важно е да се има предвид, че претрупаността не съсредоточава толкова, колкото разсейва.
Този начин на структуриране на знанията има предимството си, а именно: информацията се представя на една страница и може да се обхване с поглед, разгръща се логически от центъра към периферията, показва взаимовръзки и йерархия, лесно се запомня, разкрива групиране, запаметеният образ дава възможност да се възпроизведе на картата съдържанието, без да се ползва опора. Интелектуалната карта е плод на интелекта и същевременно метод за неговото развиване. Също така е средство за концептуализиране на знания и конструиране на понятия.
Когато се използва централен образ, това приковава окото и ума, отключва асоциации, задържа вниманието. От съществено значение е да се укаже началото на движение, понятието в първи кръг, откъдето започва последователното разкриване на съдържанието и в зависимост от автора то може да бъде по посока на часовниковата стрелка или обратно на нея.
Интелектуалните карти намират широко приложение в образованието и може да бъдат използвани както в преподаването на учителя, така и в ученето на учениците. Вярно, че умението да се конструират не се усвоява от раз, изискват се доста упражнения, докато се овладее технологията, но направените усилия се възнаграждават, тъй като работата с тях значително улеснява разбирането и запаметяването. Увлечени в търсенето на смисъл, в групирането, в разкриването на взаимовръзки и йерархия, учениците навлизат в същността на изучаваната тема, а след това я възпроизвеждат по-лесно и я съхраняват по-дълго в паметта си, отколкото при традиционното заучаване.
При проверка на знанията интелектуалните карти може да се използват като чек лист – в случая решението на зададената задача се свежда до попълване на пропуските, които съществуват в комплексите от отношения и понятия. Освен попълване на липсващи звена в картата проверката също може да включва и съставяне на кратък разказ, обяснение и откриване на зависимости. Решението на поставената задача може да изисква възстановяване в паметта на изученото знание, което е характерно за репродуктивното мислене. Но също така може да изисква и разкриване на пропуски в състава на комплексите от отношения и понятия, които са придобити по-рано, като се актуализират методи, прилагани към нов случай, или като се създадат нови модели, основани на старите. Тук става въпрос за продуктивно мислене.