Интелектуалните карти намират приложение във всички области на живота, където по-ясното мислене и по-ефективното учене увеличават успеваемостта. В научната сфера може да бъдат използвани за генериране на идеи при разработването на изследователска програма, за конструиране на събраната информация по проучвания проблем, за структуриране на получените резултати и за търсене на зависимости, за концептуално моделиране, за прогнозиране и др. В ежедневието интелектуалните карти дават възможност да се подредят по значимост проблемите, чакащи решение, и да се потърсят подходи за тяхното решаване (Бинев & Бинева, 2012).
Първата стъпка при изграждането на интелектуална карта е определянето на основните структуриращи идеи – ключовите понятия, в които може да бъдат организирани всички други понятия. Това са онези изображения и думи, които са най-лесните и логични инструменти за подреждане. Събират в себе си голям брой асоциации. Освен това ключовите изображения и думи може да се поставят в центъра на други интелектуални карти, които ще се разраснат отново дървовидно. Потенциално интелектуалната карта е безкрайна, което разкрива неограничената творческа и асоциативна природа на всеки нормално развит човешки мозък.
Структурата на интелектуалната карта има четири основни характеристики:
- като централно понятие се откроява обектът, който е фокус на вниманието;
- като клони от централното понятие излизат основните теми на мислене;
- клоните включват ключовата дума или ключовото изображение, изписани върху линия, свързана с централното понятие; като разклонения на клоните от по-високо ниво се изобразяват също и второстепенните теми;
- клоните се свързват в мрежовидна структура.
Важно е интелектуалната карта да е логична: да съблюдава отношението между елементите – кое към кое се отнася и кое след кое следва.
Както отбелязахме по-горе, интелектуалните карти може да се обогатяват със символи, обемност, изображения и цветове, които ги правят по-интересни и въздействащи и им придават индивидуалност. Всичко това улеснява достъпа до информацията, възприемането, запомнянето и творческото мислене.
Пълните възможности на интелектуалните карти се проявяват, когато за централно понятие се използват не думи, а изображение, както и като цяло навсякъде в картата, където е възможно, тъй като така се създава стимулиращ баланс между езиковите и визуалните умения на обучаваните, подобряват се техните зрителни възприятия. Комбинирането на двете кортикални умения – за възприемане на образи и на думи – увеличава интелектуалната мощ на обучаваните, особено когато те създават собствени рисунки. Тази практика намира успешна реализация в часовете по физика и астрономия (например при изучаването на раздела „От атома до Космоса“). Наблюденията ми от проведеното експериментално обучение по този предмет с учениците от 7. клас сочат, че благодарение на интелектуалните карти целият набор от кортикални умения – изображения, думи, логика, числа, пространствена ориентация и цветове, се впряга на работа, наистина уникално мощен метод.
В учебната дейност интелектуалните карти може да бъдат използвани:
- за учене;
- за творчество;
- за планиране;
- за търсене на решения;
- за разработване на проекти.
Интелектуалните карти датират от много преди появата на компютрите и информационните технологии. Най-достъпният вариант е изграждането им върху хартия, но за направата им може да се използват и природни материали, рециклирани отпадъци и др. Всъщност както възможностите за прилагане на интелектуалните карти, така и начините за създаването им са практически неограничени. Ползите от прилагането им – също.
- 1. Бинев, Д. & Бинева, Ж. (2012). Интелектуалните карти в обучението. В: Годишник на БСУ, том ХХVII.
2. Брунър, Дж. (1995). Психология на интелекта. Педагогика, 9.
3. Костова, З. (1998). Как да учим успешно. Иновации в обучението. София: Педагог 6.
4. Пиаже, Ж. (1996). Психология на интелекта. Педагогика, 8.
5. Buzan, T. & Buzan, B. (2006). The Mind Map Book. Edinburg: BBC Active.
6. Marzano, R. J. (1997). Dimensions of Learning. ASCD, Mc REL.
- Христина Райкова, ОУ „Христо Ботев“, Поморие
рецензент: доц. д-р Нели Димитрова