Четивна компетентност
Четенето и ценността на четенето в съвременното общество са едни от широко обсъжданите теми.
В последните години на четенето повече се гледа като на добре функционираща идеологема, а не само като на реално съществуващ феномен. Необходимо е и е крайно време на четенето да се погледне като на добре балансирано, ценностно натоварено и рационално формирано умение за възприемане на писан текст. Тогава вече няма да има достатъчно основание да се твърди, че съвременният човек не чете.
Разработената PIRLS методика за оценка на степента на разбиране при четене на 9–10-годишните ученици създава база данни, които достатъчно детайлно представят явлението (Бижков и др., 2004).
Четивната компетентност преминава през няколко етапа. Те са взаимно обвързани и не може да се премине към следващия, ако не е овладян предишният. Иначе се появяват смущения в процеса на обучение, в които се препъват учениците. Тези етапи са следните.
а) Превръщане на буквените знаци в звукове (фонеми)
Това равнище на четивна компетентност включва умение за изговаряне на текста. Осъществява се превод (прекодиране) от текст в говор.
б) Съдържателен превод
Четенето тук се състои в определяне на съдържанието, което е зад знаците. Предназначението на знаците е те да се свържат с това, което означават в реалността (в съдържателното поле). Четенето с разбиране се разполага в рамките на това равнище, наречено основно „съдържателен превод“. В него се разграничават няколко подравнища.
Първо подравнище. То условно може да се нарече „предметно“. Чрез него се предполага формиране на способност за съотнасяне на отделните части на текста към онова, което те означават. Това съотнасяне може да бъде наречено още „понятийност“. Понятията и представите за реалността са от окръжаващата среда за детето. Тук се получават затруднения, дори препъвания, тъй като при усвояването на предметно подравнище и формирането на умения за съотнасяне на понятийно равнище на едва прохождащия читател се отнема възможността да се опре на собствения си читателски опит.
Второ подравнище. То включва формиране на умения за превръщане на определена последователност от думи и изречения в значима съвкупност. Предизвикателството в този случай е не само да се съберат едновременно всички фрагменти, но и също така те да бъдат диференцирани по определен начин именно като конкретна съвкупност.
Трето подравнище. То е различно за различните видове текст (художествен и информационен). За художествените текстове това подравнище може да бъде наречено „сюжет“. То представлява последователност от ситуации с определена динамика. При информационните текстове на трето подравнище се осъществява аналогичен процес. Той може да бъде наречен условно „силогизъм“. Това означава, че върху основата на съвкупност от последователно формирани съждения (твърдения) се прави извод (умозаключение). Тук се извършва преход от съждение към извод.
в) Третото равнище на четивна компетентност може да бъде определено като превод на смисъла (разбиран като личностно значимо възприемане и оценка на текста) (Бижков и др., 2004).
Процесът на четене има сложна невропсихологична същност. Той не остава в рамките на възприемането на постъпващата информация. В оперативното поле прочетеното се подлага на обработка.
Кои са нивата, чрез които може да се наблюдават процесите на аперцепция при четене?
а) Ситуативност
Четенето е ситуативно и се намира в пряка връзка с вътрешното състояние, което е възрастово, емоционално, социално предназначено. Четенето като способност се формира преднамерено в условията на обучението. Така че качеството на обучението влияе повече върху качеството на формираната четивна компетентност, отколкото това може да се постигне естествено чрез зададения потенциал на личността.
б) Егоцентричност
Четенето е индивидуална дейност, при която всеки прави своя прочит на текста. Егоцентричността по своята същност се намира в постоянна конкуренция със ситуацията на общностност. Това означава, че процесът на формиране на четивната компетентност в училище нарушава това условие за читателската активност. Зачитането или не на този факт от образователните институции води до повишаване или понижаване на качеството на формираните умения за четене.
в) Общностност
Четенето е предпоставка за изграждане на общности. Изграждането на умението за влизане в читателска общност става, от една страна, на основата на потребността от социален живот на всеки един, а от друга – на основата на развитото умение за четене с разбиране (функционална грамотност).
г) Общочовешко
Доколкото четенето е средство за изграждане на личната вселена на всеки, може да се каже, че то е същевременно и средство за изграждане на представата за всечовешко във и чрез индивидуалния свят. Това условие се развива при наличие на компетентност за смислово (личностно значимо) четене. Допирните (пресечните) точки на двете плоскости на разполагане на четивната компетентност се определят при съблюдаване на разбирането, че всяко следващо перцептивно ниво и аперцептивно условие могат да се породят само при добре формирано предходно ниво. В противен случай не може да се постигне качествена четивна компетентност. Именно това е проблемът, който възниква и предизвиква дискусията за кризата на четенето.