Четене с разбиране
Четивната компетентност представлява една много по-висока степен на разбиране и усвояване както на прочетен текст, така и на по-големи смислови цялости. Нейното формиране не е еднократен акт, а продължителен процес на усвояване на все по-големи смислови цялости. Затова трябва да се полагат усилия и да се извършва целенасочена дейност още от най-ранна възраст да се чете повече, да се изучават и усвояват рационални техники на четене и оттам и на учене. Ключов момент в това отношение е четенето с разбиране, което представлява, както това е добре известно, възможността и способността на индивида за възприемане на информация така, че да се схваща и разбира нейният смисъл, който обикновено не лежи на повърхността, а в по-дълбоките пластове на мисленето и съзнанието.
Учителят трябва да съумее двете страни на четивната дейност – техническата и разбирането, да се формират в единство. Четенето с разбиране носи мотивираща стойност. Добре е да се използват разнообразни мотивационни упражнения в четене – т.нар. полимотивираност в обучението, които да са средство за изпълнение на други задачи: смислови, лингвистични, игрови. Началният учител трябва да се съобрази с психолого-педагогическата характеристика на децата и да продължи с игровата им мотивация, която е била водеща в доучилищното им детство. По този начин с лекота и без принуда малките ученици овладяват знания и умения, преодоляват техническите трудности на четенето и то се доближава до детските им възприятия. Използват се разнообразни дидактически игри – словесни, звукови, четивни, упражнения с игрови елементи.
Процесът на началното четене е насочен към формиране на качествата на четенето (Борисова, 2017):
- Съзнателност – да се разбира отделната дума, да се възприема думата в изречението, да се осмислят изреченията в текста като цялостно съобщение;
- Правилност – точно привеждане на графичната форма в звукова (без изпускане, без заменяне, без прибавяне, без разместване, без изопачаване на звукове и срички в думите, правилно поставяне на ударението);
- Бързина – скоростта трябва да е оптимална, за да се осмисля прочетеното. Нормата в минута за 1. клас е 35–40 думи; 2. клас – 50–60 думи; 3. клас – 70–80 думи, и за 4. клас – над 95 думи;
- Изразителност – вярно пресъздаване на текста (интониране, четене от позицията на автора, изразително четене, избягване на монотонността).
До 4. клас четивната техника трябва да е усъвършенствана максимално.
Четенето с разбиране е метод на четене, който има за цел да интерпретира и разбере писмения текст (Борисова, 2017).
Степента на разбирането на даден текст може да се установи най-добре посредством предаване на съдържанието на прочетения текст. Четенето с разбиране е един от ключовите моменти не само на съвременното, но в още по-голяма степен и на бъдещото образование през целия живот на човека.
Четенето с разбиране е процес с няколко фази на възприемане на графичните знаци:
- Разбиране – движението е от графичните знаци към идеите;
- Тълкуване – открива се мисълта на автора;
- Реакция – съгласие или несъгласие с автора;
- Интегриране – читателят, ако приеме идеите на текста за стойностни, ги интегрира в личните си преживявания.
Таня Борисова предлага няколко техники, подпомагащи четенето с разбиране (Борисова, 2017):
- Предвиждане на съдържанието на текста;
- Установяване на връзката между това, което е изразено в текста, и нашите знания;
- Преразказване на текста със свои думи;
- Обобщаване на текста, определяне на основната и на второстепенните идеи.