Формиране и развитие на четивната грамотност на учениците в начален етап на образование

Четенето с разбиране включва и лингвистични, и когнитивни процеси, които си взаимодействат по време на четенето, докато читателят се опитва да извлече и да пресъздаде смисъл от писмения текст. Стратегиите за преподаване на учениците с цел развитие на четене с разбиране следва да отчитат техния произход, както и степента на готовност да усвояват преподаване на четенето с разбиране. Преподаването на стратегии за четене с разбиране може да помогне на учениците да вникнат в текстовете преди, по време и след четенето, т.е. четенето с разбиране се разглежда като процес. Стратегиите за четене с разбиране са специфични процедури, които дават възможност на учениците да осъзнаят доколко добре възприемат даден текст, докато го четат, и да подобрят разбирането и ученето си от него (Иванова, 2015).

Формирането на четивната грамотност в начален етап се осъществява в уроците по четене (литература). Една от основните задачи на литературното образование в начална училищна възраст е формирането на умения у учениците за четене с разбиране на художествен и научнопопулярен текст.

Възприемането, разбирането и осмислянето на художествен текст в 1.–4. клас като процес протича в съответствие с равнището на психо-физиологичното развитие на децата, с индивидуалните особености на читателското възприемане. Поради недостатъчно развитото все още в начална училищна възраст абстрактно-логическо мислене разбирането и осмислянето на художествен текст са затруднени и в повечето случаи децата остават на равнище конкретно-сетивно, нагледно-образно възприемане (Иванова, 2019).

Като най-ефективни за подобряване на четенето с разбиране сред учениците изследванията в този аспект определят следните стратегии:

• Наблюдение на разбирането, при което читателите се научават на самонаблюдение дали и доколко добре разбират текста;
• Съвместно учене, при което читателите овладяват стратегии за четене и обсъждат заедно материалите за четене;
• Използване на графични и семантични таблици (включително и картиране на фабулата): читателите представят материала графично, за да подпомогнат разбирането и паметта си;
• Отговаряне на въпроси: читателите отговарят на зададени от учителя въпроси и получават незабавен коментар от него;
• Задаване на въпроси: читателите се научават сами да си задават въпроси и да отговарят на риторични въпроси.

Комбинираното използване на няколко стратегии може да доведе до по-ефективно учене, по-добър трансфер на учене, подобрена памет и общи подобрения в разбирането (Иванова, 2015).

Ефективни стратегии са също: структуриране на фабулата – учениците се научават да използват структурата на фабулата като инструмент за припомняне на съдържанието и отговаряне на въпроси върху прочетеното; резюмиране – читателите се научават да резюмират идеи и да обобщават информацията в текста. Стратегическите компоненти включват преподаване на учениците да активират общата си култура, да задават въпроси и да търсят информация в разнообразни текстове, да правят резюмета и да организират информацията в графичен вид. Подходящи стратегии, използвани за подобряване на разбирането у учениците, са: обобщаване и тълкувания при четене на текст и графични данни – извличане на значение извън буквалното; измисляне на въпроси относно текста и отговаряне; правене на заключения относно текста; асоцииране на текст и картини; обобщаване на текст и избирателно фокусиране върху най-важната информация – определяне на основните теми чрез разграничаването им от вторичните идеи в текста; създаване на структура с междинни заглавия; определяне на действащи лица, събития и елементи от литературното произведение; правене на връзки между различните части на текста – използване на организационни особености на текста за намиране на информация; изграждане и проверка на хипотеза относно съдържанието и жанра; разпознаване на особености на подредбата (въведение, основни части, край, разказвателни части, диалог и др.); създаване на хронология на събитията в случай на художествена литература. Използване на общата култура: правене на връзка между писмените текстове и личния опит, култура и знания преди, по време и след прочитането. Проверка/наблюдение на собственото разбиране: изясняване на думи и пасажи, които не са били веднага разбрани; задаване на въпроси и използване на инструменти за справка; преформулиране на части от текста със собствени думи. Създаване на визуално представяне: изразяване на писменото съдържание чрез рисунки, кратко описание на стъпките на текст във формата на диаграма; превод на писмения текст в графики, таблици, матрици или в по-буквален вид; представяне на пространствата от сцената при четене на пиеса.

Характерните за литературното образование в началния етап на основната образователна степен методически похвати – подборно четене, изразително четене, четене по роли, словесно обрисуване, драматизация, дообрисуване, илюстриране, преразказ, съдействат за задълбочаване на читателските представи и за формиране на умения за четене с разбиране. Чрез проблемни и репродуктивни въпроси в хода на подборното четене и беседата учителят насочва учениците към конкретни факти и проблеми, интерпретирани в изучаваното литературно или фолклорно произведение. Изразителното четене съдейства за формиране на умения за интерпретация (Иванова, 2015).

Четивната грамотност е едно от основните умения на 21. век. В начален етап на образование според ДОИ на МОН предметът „Български език и литература“ трябва да формира базова грамотност – умение да се чете и пише и да се разбира смисълът на написаното и прочетеното. Учителят трябва да е теоретически и методически подготвен, за да може да определи на какво ниво е даден ученик и да приложи най-ефективните стратегии за повишаването му. От него (учителя) зависи до голяма степен да стимулира читателския интерес на децата и да ги научи „как се учи“.