Една от основните трудности в обучението по математика в начален етап на образование се поражда от абстрактния характер на математическите знания, от една страна, и характерното за учениците от тази възрастова група нагледно-образно мислене, от друга. Това налага да се използва подходящо онагледяване. В статията са разгледани определенията на понятията „нагледност“, „нагледни средства и дидактични материали“ и е изведена първостепенната отговорност на учителя за формирането на умения за решаване на текстови задачи у учениците от 1. клас. Направен е опит за очертаване на ефективни методически подходи чрез онагледяване с фигури и предмети от действителността. Представени са методически и практикоприложни аспекти на обучението по математика чрез мултимедийни презентации.
В съзнанието на образования човек съществуват математически понятия и отношения. Малките ученици, изучавайки математиката, също изграждат понятия и отношения в своето съзнание. Една от основните трудности, които съществуват в процеса на обучение в началните класове, е противоречието между абстрактния характер на математическите знания и нагледно-образното мислене на децата в тази възрастова група. Това налага да се използва подходящо онагледяване. Необходимо е то да съдейства за достъпното и качествено овладяване на знанията, за положителната мотивация при изучаването им, за развиващия характер на обучението, за поддържането на интереса на първокласниците към математическата дейност, за осъществяването на плавен преход от конкретно-образното към абстрактно-логическото мислене, за развитието на творческото им въображение (Андреев, 1996).
Нагледност, нагледни средства и дидактични материали
Определенията на понятията нагледност, нагледни средства и дидактични материали са твърде много и разнообразни. Класическата теория за необходимостта от използване на нагледни средства и дидактични материали в учебно-възпитателния процес се свързва с името на Франсоа Рабле, един от първите учени, който разглежда значението на онагледяването на учебното съдържание. Той препоръчва подрастващите да се запознават пряко с природата, като същевременно водят беседи с учителя си и правят колекции.
Нагледността служи за опорна точка на вътрешните действия на учениците при овладяването на математическите знания под ръководството на учителя. Използването на нагледни средства в 1. клас трябва да бъде съобразено с познавателните възможности на учениците. Самостоятелната работа с нагледните средства е от голямо значение, тъй като изграждането на образи за предметите и явленията започва с действията върху тях. Визуализираното съдържание на задачите се отразява в паметта на учениците и те записват решенията с помощта на познатите математически знаци, след което те не работят със самите предмети, а с техните знакови заместители. Съществен етап в мисленето на малкия ученик е овладяването на определени знакови и терминологични средства. Учениците преобразуват явления от заобикалящия ги свят в свои истини, които са неповторими за развиващото им се съзнание. За тях усвояването на математическите знания се преплита с игри, манипулиране с предмети, вербализация на наблюдавани ситуации, илюстрации, разшифроване на математически задачи и решаването им. Разбиранията, които изграждат първокласниците, са продукт от техни действия, първоначално свързани с конкретни предмети, индивидуални дидактически средства, а по-късно от прочетен текст те изграждат образи в съзнанието си. На тази основа разсъжденията им еволюират към по-абстрактно ниво, като значение за това има вербализацията, развитието на тяхната устна и писмена реч.
Обучението по математика в 1. клас се осъществява, като учениците се поставят в ситуация да решат даден проблем, конкретна задача. Ето защо на малките ученици трябва да се създаде такава работна среда, чрез която те да се насърчават да изследват, да опитват да разберат математическото съдържание, да търсят различни пътища за решаване на проблемната ситуация. Учениците се поставят в активна позиция в процеса на познанието и за това допринася подходящото онагледяване. „Колкото по-добре се познават пътищата, изискванията, етапите при изграждането на началните математически понятия, колкото по-пълно се откриват закономерностите на формирането, колкото учебната работа е по-интересна за учениците, толкова възможностите за ръководене и управление на този процес са по-големи“ (Мирчева-Игликина, 1990).