Овладяването на добри езикови компетентности е от голямо значение за всяка една личност, защото живеем в общество, което е изключително зависимо от комуникацията. Затова пред съвременния учител по български език и литература, както и по чужд език, стои предизвикателството да намери подходящи, разнообразни и атрактивни за днешните млади хора форми и методи на преподаване, за да направи ученето достъпно и разбираемо и да мотивира учениците да се включат активно и отговорно в образователния процес. В статията са разгледани електронните образователни ресурси като възможност да се направи този процес по-привлекателен за учениците и да се подобри неговата ефективност.
Съвременните ученици са завладени от новите технологии. Те лесно намират информацията, която им е необходима, а това води и до по-различен начин на учене и мислене. Днешният учител трябва да използва тази особеност в практиката си и да предостави възможност на учениците да се възползват и в учебните часове от предимствата, които дават електронните ресурси в обучението. Това би допринесло, от една страна, учещите да възприемат предлагания учебен материал по достъпен начин, а от друга – да се повиши ефективността на педагогическото взаимодействие.
Учителите малко или много в последните години са използвали електронни ресурси – презентации, електронни учебници, материали от различни образователни платформи, електронни таблици и т.н., в присъственото обучение, а при обучението от разстояние в електронна среда (ОРЕС) това се превърна в необходимост. От една страна, защото улеснява възприемането при липса на директен контакт, въпреки че е налице визуална и звукова комуникация с учениците, от друга страна, защото позволява обучаемите сами да изработват електронни ресурси, а това развива много умения – за извличане на информация, за презентиране, творчески и естетически умения и редица други.
Съвременният учител трябва да може да изработва сам, а също и да намира и адаптира готови електронни образователни инструменти, с които да разнообразява преподаването и ученето. Необходимо е да се преосмислят досегашните модели на обучение и да се прилагат конструктивни подходи и иновативни методи за постигане на по-голяма ангажираност и активно участие на учениците в учебния процес.
Сред основните цели на обучението по български език са формирането на лингвистични понятия и изграждането на лингвистична компетентност като основен елемент на комуникативната компетентност. Кирил Димчев в своя статия споделя, че предназначението на обучението по роден език „трябва да отговаря на обществената потребност от езикова подготовка чрез създаване на условия: 1) да се изгражда и усъвършенства комуникативноречевата компетентност на учениците и 2) да се овладяват умения за лингвистичен анализ. Функционалното обучение по роден език е обучение по култура. То е процес, при който езикът се изучава така, както се използва – не самоцелно, а като инструмент за придобиване на лингвистична, комуникативноречева и обща култура“ (Димчев, 2002).
Дигитализацията в образованието е процес, който в последните години се осъществява с бързи темпове, допълнително ускорени от пандемичната обстановка. Този процес е неизбежен и ще изиграе значителна роля при промяната на начините на преподаване и на учене в училищата. Електронните образователни ресурси от години имат своето място в класната стая, но ОРЕС доведе до още по-засилената им употреба. Най-общо казано, електронните ресурси са образователни материали, които може да бъдат възпроизведени чрез електронни устройства.
В този контекст, различните ресурси, които учителят използва в педагогическата си практика, можем да подразделим на неелектронни и електронни, като и двата вида имат за цел да подпомогнат работата му, да разнообразят начините на преподаване. Електронните ресурси обаче предоставят възможности за по-динамично и атрактивно представяне на учебното съдържание. Както отбелязва и Любка Алексиева в своя статия, различните технологии могат да осигурят разнообразно представяне на учебното съдържание и в литературата е добре установено, че ако учителят използва различни източници за представяне на учебното съдържание (като мултимедия и интерактивни ресурси), процесът на обучение може да бъде значително подобрен (повече виж в сп. „Педагогически изследвания“).
Електронните образователни ресурси са удобно средство, чрез което се организира обучението в новата информационна среда. Чрез тях може да се получи разнообразна учебна и справочна информация, да се организира учебният процес, да се придобият умения и навици за самостоятелна учебна и практическа дейност, ефективно да се контролират резултатите от обучението.