Освен възпроизвеждащата дейност в поведението на човека се наблюдава и друг вид дейност – комбинираща или творческа. Това е дейност, в която се създава нещо ново, независещо от възпроизвеждане на вече съществуващ опит. Психологията я означава с въображение или фантазия. В статията е направен теоретичен обзор на психологическата характеристика и на особеностите на въображението, изобразителните способности и творчеството в предучилищна възраст и са посочени основни фактори за пълноценното творческо развитие на 4–5-годишните деца в условията на детската градина.
Психологическият анализ на творчеството като дейност разкрива сложността му, бавното му възникване и развитие. Започва от по-елементарни форми, постепенно преминава към по-сложни, като на всеки възрастов етап творческото развитие има своите характерни изрази. Всеки период от детството си има присъща форма на творчество, намираща се в непосредствена зависимост от другите форми на дейност на детето. За да стане по-ясен механизмът на въображението и на свързаната с него дейност, трябва да се изясни връзката между фантазията и реалността в поведението на човека.
Въображението като процес е крайно сложно. Всяка дейност на въображението има дълга история, а това, което ние наричаме творчество, е обикновено само крайният продукт – резултат на продължително развитие. В началото на този процес стоят външните и вътрешните възприятия, изградени на основата на опита. Това, което детето вижда и чува, са първите опорни точки на неговото бъдещо творчество, натрупва материал, от който впоследствие ще строи неговата фантазия.
Според Л. Виготски най-важни съставни части на този процес са: дисоциацията и асоциацията на възприетите впечатления. Всяко впечатление е сложно цяло, което се състои от множество отделни части. Дисоциацията се заключава в това, че сложното цяло сякаш се разсича на части, отделните части се диференцират в сравнение с другите и едни се съхраняват, а други се забравят. По такъв начин дисоциацията е необходимо условие за бъдещата дейност на фантазията. Процесът на изменение е основан на динамичността на вътрешните нервни възбуди и съответните им образи. Външните впечатления, приемани от мозъка, не остават неподвижни, а постоянно се изменят, живеят, отмират и това движение се явява гаранция за изменението им под влияние на вътрешните фактори. Пример за такова вътрешно изменение е процесът на преувеличение или намаляване на отделни елементи на впечатленията – това е характерно най-вече за въображението на детето. Следващият момент от процеса на въображение е асоциацията, т.е. обединяване на дисоциираните и изменените елементи. Тази асоциация може да се осъществява на различна основа и да приема различни форми – от чисто субективно до обективно научно обединяване на образи. Последният момент в предварителната работа на въображението е комбинацията на отделни образи, привеждането им в система, построяването на сложна картина. Но за да бъде завършен процесът на творческо въображение, трябва то да се въплъти, кристализира във външни образи (Виготски, 1982).
Творческото въображение като дейност е много сложно и зависи от различни фактори. Оттук следва и е необходимо да се има предвид, че тази дейност не е еднаква при детето и при възрастния.
Все още се смята, че детското въображение е по-богато от това на възрастния, че самото детство е периодът, в който фантазията е най-добре развита, и че постепенно с израстването на детето силата на въображението и на фантазията му намалява. Това мнение се е изградило въз основа на редица наблюдения на дейността на фантазията. Присъщата непретенциозност на детската фантазия, която е вече несвободна у възрастния човек, се е приемала често за свобода или за богатство на детското въображение.
Според Л. Виготски „във всеки етап от развитието на детето творческото въображение се характеризира с различни особености. Вече се отбелязва, че творчеството зависи от опита, а опитът на детето може да се изгражда и развива с дълбоко своеобразие в сравнение с опита на възрастния. Освен това интересите на детето и възрастния са различни, откъдето следва, че и въображението им ще работи по различен начин“ (Виготски, 1982).
Имайки предвид горното становище, можем да приемем, че в процеса на развитие на детето ще се развива и неговото въображение. Най-добър стимул за развитието на детското творческо въображение може да бъде организацията на средата на децата – среда, която да създава едновременно потребност и възможност за творчество.