В детската градина изобразителната дейност на децата е свързана с развитието на техните изобразителни способности, чиято структура е сложно явление. В психологията на изобразителните способности е прието да се изтъкват основни и второстепенни свойства (Занков, 2005: 7–8).
Към основните свойства се отнасят:
а) творческо въображение и мислене, осигуряващи отделянето на най-същественото и характерното в обектите и явленията от действителността, конкретизирането и обобщаването на художествения образ, създаването на оригинални по съдържание и изразни средства художествени произведения;
б) образна памет, допринасяща за изграждане в съзнанието на твореца на ярки зрителни образи и подпомагаща успешното им трансформиране в изразително-пластични художествени образи;
в) емоционално, оценъчно и естетическо отношение към възприеманите и изобразяваните обекти, явления и събития;
г) волеви черти на характера, без които не би могло да се материализира идейният замисъл, да се появи художествената творба.
Към второстепенните свойства обикновено се отнасят:
а) зрителният анализатор, който осигурява обективно възприемане на особеностите на обектите от действителността по отношение на техните части, характерна форма, пропорции, големина, взаимно разположение, белези, цвят, ритъм, перспективни изменения, статичност или движение, фактура на повърхностите и пр.;
б) сензорни качества, свързани с уверени действия на ръката на художника, а от друга страна – осигуряващи бързо усвояване и използване в художествената практика на специфични за даден вид изобразително изкуство техники на работа.
Креативното мислене и въображение, образната памет, емоционалното и оценъчното отношение на художника към обекта на изобразяване, волевата му нагласа имат съществено значение във всеки един етап на творческия процес, когато са органически свързани помежду си (Занков, 2005).
Всяко дете притежава творчески потенциал в определена степен. Повечето от нещата, които децата научават, произтичат от правене на предположения, задаване на въпроси, изследване, експериментиране и игра. Това са активности, съпътстващи творческия процес. Имайки предвид тази естествено дадена креативност, основна задача на възрастните е да я опазват и обогатяват. За целта те трябва да се наясно с психическите предпоставки за творческа дейност в детството (Велева, 2012).
За да можем да окажем съдействие за разгръщане на творческите сили и възможности на възпитаниците си, трябва да имаме ясна представа за техния творчески потенциал, за неговото развитие и за спецификата на креативния процес в детска възраст. Синкретичността на възприемане и мислене също е предпоставка за творчески прояви. За децата обектите са монолитно цяло, а не сбор от отделни части. Те ги възприемат така, мислят така за тях (Малинова, 1997).