Към предпоставките за творчески изяви трябва да се прибави и приоритетната роля на въображението по отношение на мисленето. Независимо къде новото се създава – дали в изкуството или в науката, то е резултат от преработване на наличния опит с помощта на въображението и мисленето. Въплъщаването на творческата идея в материален продукт има своя специфика, отговаряща на равнището на развитие на мисленето.
Тиха Делчева посочва, че мисленето в предучилищна възраст в повечето случаи оперира с нагледни, конкретни представни образи. Децата все още не умеят да отличават главното от второстепенното, често вземат несъщественото за съществено, не умеят да правят правилни обобщения, особено когато се срещат с нови за тях явления, проявяват склонност да установяват набързо кратки праволинейни връзки между отделните части в условието на задачата. Липсата на достатъчно обобщени знания, по-слабото развитие на мисловните операции – анализ, сравнение, обобщение и др., недостатъчното развитие на умението за установяване на различен род връзки и отношения между предметите и техните части дават голямо отражение върху съдържанието на детското творчество, върху самия процес на неговото протичане (Делчева, 1992).
Посочените особености на въображението и мисленето обуславят и възможностите и ограниченията на децата за преминаване през процеса на творчеството. Те личат най-ясно в двустъпковия модел (Стоянова, 1996):
- Стъпка 1: дивергентно мислене => идеи => няма оценка: количество; въображение; свобода; емоционалност; дете.
- Стъпка 2: конвергентно мислене => оценяване => има оценка: качество; преценка; дисциплинираност; интелект; възрастен.
Детето осъществява първата стъпка, но се затруднява на втората, изискваща едно по-високо равнище на познавателно развитие, знания и опит. Ето защо децата се изявяват креативно най-вече в продуктивните дейности и в областта на изкуствата, където не е необходимо техните нестандартни идеи да бъдат доказвани и валидизирани. Докато детското въображение представя реалния опит силно преувеличено, неточно, изопачено, продуктите му почти винаги си остават в сферата на фантастичното. С развитието на мисленето, на възможностите за анализ, синтез, обобщение, за извършване на логически правилни съждения въображението става по-дисциплинирано. То все повече се приспособява към реалните условия и благодарение на това е възможно неговите образи да се превърнат в действителност и да въздействат върху другите предмети и хора (Велева, 2012).
От направения кратък теоретичен обзор на психологическата характеристика и особеностите на въображението, изобразителните способности и творчеството при 4–5-годишните деца можем да обобщим, че развитието на креативните способности в детската градина зависи пряко от организацията на средата и от умението на учителя да подбира и съчетава подходящи методи и похвати, като има предвид: целта и задачите на конкретната ситуация; формата на работа; възрастта на децата и равнището на тяхната изобразителна подготовка, личностните качества и възможности; наличната материална база и др.
- 1. Велева, А. (2012). Педагогика на творчеството. Русе: РУ „Ангел Кънчев“.
2. Виготски, Л. (1982). Въображение и творчество на детето. София: Наука и изкуство.
3. Делчева, Т. (1992). Децата мислят с образи. Стара Загора: ИПКУ „Анастасия Тошева“.
4. Занков, О. (2005). Развитие и диагностика на изобразителните способности на децата от предучилищна и начална училищна възраст. Велико Търново: Слово.
5. Занков, О. & Христова, О. (2002). Диагностика на изразителността в обучението по изобразителни дейности. Предучилищно възпитание, 9.
6. Малинова, Л. (1997). Децата и изкуството в творчеството на Виготски – идеи и съвременност. София.
7. Стоянова, Ф. (1996). Тестология за учители. София: Атика.
8. Развитие на творческото въображение в изобразителната дейност на 5–6-годишните деца
- Таня Кирева, ДГ „Чайка“, Пловдив
рецензент: доц. д-р Мариета Савчева