Резултатът от процеса на гражданското образование е формирането на гражданска култура, състояща се от знания за обществото и държавата, демократични ценности, нагласи и норми, личностни качества и национални добродетели, модели на поведение.
Цели в обучението по гражданско образование:
1. Цели, свързани с културата, при които се постига създаване на една цялостна представа за света, обществото и мястото на отделната личност като член на дадена общност;
2. Цели, свързани с критичното разглеждане на обществените процеси, при които се постига дистанционното им обмисляне, изследване и поставяне на въпроси;
3. Цели, свързани с практическото усвояване на нагласи, умения и поведение.
Така определените цели на гражданското образование предполагат три основни групи задачи:
1. Когнитивни – усвояване на знания за функционирането на държавата, обществото, политическата система, за сложните взаимодействия на гражданина с обществото, овладяване на съвременни технологии за набиране, анализ и оценка на информация за социалните явления и събития, изработване на варианти за вземане на решения;
2. Ефективни – осъзнаване на демократичните ценности и нагласи за ефективно гражданско поведение, мотивиране за участие в живота на училището, активно съдействие при решаване на конкретни проблеми;
3. Поведенчески – постепенно учащите се да придобият умения за упражняване на правата и задълженията си, да се развият самостоятелността, инициативността, самокритичността и творчеството, да се усвоят умения за работа в екип.
Основни принципи в обучението по гражданско образование:
1. Уважение към правата на другите;
2. Разглеждане на проблемите по правата на човека в контекста на ежедневния опит;
3. Хармонизиране на индивидуалната и обществената отговорност;
4. Възпитаване в чувство на споделена отговорност;
5. „Основният механизъм за решаване на проблема за правата на човека включва и зависи от степента на задоволяване на комплексните потребности на и между индивида и социалната група (семейство, детска група, училищен клас), обществото като цяло“ (Драголова, 2002).
Гражданското образование в България днес отразява формирането на отношение към семейството и обществото, подготовката за живот, процесите на социализация и адаптация. Превръщането на индивида в член на съвременното общество означава приемане на неговите ценности и норми, овладяване на необходимите социални умения, реализиране на правата и задълженията в разнообразни социални взаимодействия чрез обществените институции – семейство, детска градина, училище, за да се постигне изграждане на автономен и креативен индивид.
Училището като социална и образователна институция функционира днес в сложната ситуация на труден баланс между традицията и новаторството, между доказаните във времето подходи и необходимостта от промяна. Насоките за образователна промяна се свързват с адекватната и гъвкава социализация на личността на детето, което е необходимо условие за осигуряване на приемственост между поколенията и за развитие на ефективна социална компетентност у подрастващите. Търсят се иновационни философски, педагогически, психологически и социологически постановки. В същото време съвременната образователна система позволява да се използват разнообразни методи и средства за формиране на гражданско и в частност здравно образование у учениците (Прокопов, 2020).
В Европейската референтна рамка за ключовите компетентности обществените и гражданските компетентности неслучайно са обединени в едно понятие. По своята същност те са взаимообуславящи и допълващи се. От една страна, обществената компетентност, свързана с личностната реализация на индивида в обществото, се базира на разбирането за необходимостта от здравословна среда, в която той да се развива, да общува, съобразно с нормите на поведение, приети в дадена група. От друга страна, тя предполага формирани разбирания, ценности, нагласи за социално и полово равенство, за липса на дискриминация, както и осмисляне на взаимодействието на националната културна идентичност с европейската (Легурска, 2018).
Най-важните насоки на този учебен цикъл са свързани със следното:
1. Обучение в общуване и сътрудничество за изграждането на практически нагласи и умения в жизненоважни сфери на семейните отношения, детската градина, училището, малката общност, държавата;
2. Обучение в познаване и зачитане на основните човешки права и задължения;
3. Наблягане на личностното и моралното развитие на младия човек, на себепознаването и себеутвърждаването в рамките на взаимодействието с другите хора.
Гражданското образование в начален етап дава основни знания за общностите, в които израства детето (семейството, училището, населеното място), за институциите, на които се основава поддържането на реда, за характеристиките на глобалното общество, към което България принадлежи. „Децата пристъпват училищния праг с цяла палитра от преживявания. Тези преживявания са разнообразни, тъй като са резултат от културата на дома, където убежденията, ценностите, отношенията, предразсъдъците, диалектите и поведението са различни“ (Игликина, 2018).
Така гражданското образование в начален етап се оказва въвеждане на детето в организирания социален свят, спомага за изграждане на нагласа за живот и действие в този свят, разширява социалния му хоризонт. Съществено важни акценти при въвеждане в гражданското образование на учениците от начална училищна възраст, в която характерът се изгражда и укрепва, са: преход на детето от относително изолираната семейна среда в сложния свят на различните социални взаимодействия, подпомагане в приспособяването му към този свят, формиране на начална представа за характера на взаимодействията и за универсалния характер на нормите, управляващи света; предаване и усвояване на знания и умения за ефективно изпълнение на ролята му на бъдещ ученик; подкрепа в изграждането на началната идентичност на детето като член на семейството, като жител на дадено населено място и като гражданин на България; даване и овладяване на знания, необходими за ориентиране в по-широкия свят, в който детето навлиза, и подпомагане на изграждането на ценностна система, която да му позволява да изработва собствени позиции и относително трайни морални съждения; подготовка за ефективно социално общуване за усвояване на взаимодействието с връстници и възрастни; практическо приложение на тези действия и умения чрез игра, чрез обсъждане на различни проблеми и казуси.
- 1. Балкански, П. & Захариев, З. (1998). Въведение в гражданското образование. София: Ласка.
2. Драголова, Е. (2002). Педагогически аспекти на проблема за правата на детето. Дом, дете, детска градина, 4.
3. Захариев, З., Стоименова, Б. & Легурска, М. (2012). Гражданските и обществените компетентности у българските ученици от прогимназиален етап – резултати от едно изследване. Професионално образование, 1.
4. Игликина, В. (2019). Мултикултурализмът и предизвикателствата пред образователната среда. i-Продължаващо образование, т. 14.
5. Киркова, Г. (2003). Международни законови уредби за закрила на децата. Дом, дете, детска градина, 4.
6. Легурска, М. (2018). Гражданско образование в детската градина и в началното училище. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
7. Прокопов, Ив. (2020). Проблеми на здравното образование в условията на дигитализация на учебната среда. В: Съвременният учител и предизвикателствата на информационното общество. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
- Фиданка Бенчева, ОбУ „Христо Ботев“, гр. Стамболийски
рецензент: доц. д-р Мирена Легурска