Игра „Разбий кода“
Играта се провежда в урок за затвърдяване на знанията и уменията за събиране и изваждане на многоцифрени числа с преминаване и на знанията и уменията за решаване на текстови задачи. Урокът се осъществява в два етапа. В първата част се реализира мултимедиен урок със съчетаване на фронтална и индивидуална работа. Втората част на урока е разиграване на играта „Разбий кода“.
Фигура 1. Екрани от мултимедийната презентация за реализиране на първата част от урока по математика (вж. Духавнева, 2006)
Урокът следва конкретен сюжет: на учениците предстои да посетят виртуална библиотека, но за да получат достъп до книгите в нея, трябва да преминат през няколко препятствия, свързани с въвеждане на кодове и отключване на портали. Първото от тях са пет катинара, с които е заключена главната порта на библиотеката. За отключването на всеки катинар е необходимо да решат дадена задача. На дъската учениците виждат задачата, решават я в тетрадките си, а след това съобщават верния отговор. Решавайки и петте задачи, те отключват всички катинари и получават достъп до следващото ниво – фоайето на библиотеката.
Както във всяка библиотека, така и във виртуалната има отдели с различна литература. За да бъде разгледан всеки отдел, учениците трябва да имат чипове със секретни кодове. Кода за всеки чип те могат да открият, след като съберат числата от двойка чипове, така че в сбора да се получи число, чиято цифра в реда на десетохилядите е 0.
Събирайки кодовете на всички чипове, учениците получават достъп до отдела с художествена литература, където ги очаква още една задача. Първо те самостоятелно трябва да направят съкратен запис на задачата в своите тетрадки, като се ориентират по данните, които виждат на презентацията. Следва да решат задачата по два начина. Съкратеният запис и решенията се проверяват на дъската.
Решаването на тази задача отвежда учениците до отдела за научнопопулярна литература. Там те трябва да преминат последното препятствие. На дъската виждат данни в съкратен запис. Целта на учениците е да съставят и решат собствена задача по информацията, която имат.
Следва втората част на урока – изиграване на математическата игра „Разбий кода“.
Класът се разделя на два отбора. Всеки отбор получава кутия със задачи за решаване (от събиране и изваждане на многоцифрени числа), които са записани на малки картони в пет цвята – червени, зелени, жълти, сини и лилави (фиг. 2). На всеки ученик трябва да се падат средно по 10 задачи, тоест ако в отбора има 12 ученици, то общият брой задачи за отбора да е около 120–150. Задачите на двата отбора може да бъдат еднакви. Те са генерирани в програмата Excel и са направени така, че при задачите върху сините и жълтите картончета цифрата на десетохилядите в сбора или разликата да е нула, а при задачите върху зелените и червените цифрата на хилядите в сбора или разликата да е нула. При задачите от лилавите картончета цифрите на хилядите и на десетохилядите в отговора са различни от нула. (Това не се казва на учениците.)
Фигура 2. Примерни картони със задачи за играта „Разбий кода“
Пред всеки отбор се поставят 3 кутии. На едната се записва „0 десетохил.“, на втората – „0 хил.“, а на третата – „друг отговор“.
По сигнал на учителя всеки член на отбора взема случайна задача, решава я и пуска картончето в съответната кутия. Може да реши няколко задачи и тогава да отиде до кутиите, а може да отива след всяка решена задача – това всеки играч определя като своя стратегия.
Работи се за време – примерно 10 минути. При изтичане на времето учителят взема кутиите и всички нерешени или решени, но непуснати в кутиите задачи не се зачитат.
Проверката учителят прави на момента – цветово, тъй като предварително знае кои два цвята в коя кутия трябва да са попаднали. Като извади грешните цветове картони от кутиите, отбелязва броя на грешките за всеки от отборите. След това извиква двама ученици, които да преброят решените задачи във всяка кутия, и записва броя на вярно решените задачи.
За разбиване на кода отборът трябва да е решил определен брой задачи, който учителят посочва в началото на играта. По преценка на учителя, съобразно с нивото на изчислителни умения на учениците, той може да определи между 50 и 80% от общия брой за успешен изход от играта. Например, ако процентът за успех е 80, а общият брой задачи – 150, тогава при решени 120 задачи отборът разбива кода.
Играта печели отборът, който е прескочил бариерата за разбиване на кода, по-бърз е и има по-голям брой вярно решени задачи. Урокът завършва с определяне на победителя и кратко обобщение на учителя за свършената работа.