В предучилищната възраст играта е от съществено значение за развитието на социалните умения на децата и когнитивните им познания за околния свят. Тя е основната форма на обучение в този период, тъй като детето възприема по-лесно околния свят, когато го разбере чрез играта. В статията се разглеждат влиянието на играта за физическото, психическото и социалното развитие на децата в предучилищна възраст и значението ѝ при подготовката им за училище.
Човекът е единственото същество, което се нуждае от възпитание (Имануел Кант)
Образованието е прототипът на обществото. В същото време предучилищната възраст е базов период на развитие на детето, през който протичат с висока интензивност множество психически процеси у него, от една страна, а от друга – извършва се интензивна социализация на личността. В тази връзка детската градина има основополагаща роля за развитието на детето, в качеството си на образователна институция. Освен това българското предучилищно образование все повече утвърждава европейски ориентирания образователен модел за учене през целия живот. Реализирането на тази концепция има както своите основания, така и своите приоритети в предучилищния период на обучение. Особено концентрирани са тези усилия в подготвителната група, независимо дали тя е ситуирана в училището или в детската градина. В този смисъл в подготвителните групи се предоставя възможност за отглеждане, възпитаване, социализиране на децата и усъвършенстване на субективния им опит. Познанията на детето в предучилищна възраст се трансформират и в поведение чрез игрово-образователни ситуации, които са от съществено значение за предучилищното взаимодействие. Това е особено важно преди всичко за опознаването на околния свят от детето.
Международната комисия за образованието през 21. век, ръководена от Жак Делор, създава четирите принципа, които предлага и формулира като основи на образованието:
- Да се научим да живеем заедно, развивайки разбиране за другите и за техните история, традиции и духовни ценности и създавайки на тази основа нова духовност, пронизана от признанието на нарастващата ни взаимозависимост и от комплексен анализ на рисковете и предизвикателствата на бъдещето, духовност, която би стимулирала хората да работят върху общи проекти и да разрешават неизбежните конфликти по разумен и мирен начин.
- Да се научим да знаем досега е бил водещ принцип в образователните политики на повечето от страните в Европа, в това число и България. Тъй като развитието на „информационното общество“ увеличава възможностите за достъп до данни и факти, образованието трябва да осигури на всеки възможност за достъп до информация и умение да я подбира, систематизира, управлява и използва.
- Да се научим да действаме е следващият принцип. Освен да бъдат обучавани как да работят, хората би трябвало да придобиват способности, позволяващи им да се справят с разнообразни, често непредвидими ситуации, както и да работят в екип – нещо, на което образователните дейности едва в последно време започват да отделят повече внимание.
- Да се научим да бъдем е четвъртият принцип, който е свързан с промяната на парадигмата. Той изхожда от предпоставката, че образованието трябва да допринесе за цялостното развитие на всеки индивид, да го развие духовно, физически, интелектуално, за да се реализира професионално и в личностен план при отговорна социална интеграция.
Именно четвъртият принцип е в основата на образователната парадигма, като той е застъпен в обучението на децата още в предучилищна възраст. Съобразно с възрастовите характеристики на децата, този принцип се въвежда в обучението в подготвителните групи. Именно подобряването на концентрацията, на паметта и мисленето е в основата на развитието на познавателните способности на децата в детската градина. Тези цели са поставени за постигане още в началните етапи на детската градина, като обучението постепенно се надгражда и в подготвителните групи то стига до най-високата си степен, преди детето да постъпи в училище.
В предучилищната възраст се формират основни познания, свързани с околния свят и с всичко, към което децата проявяват любопитство. Любопитството от своя страна е породено от когнитивното развитие на децата, което е част от физическото и социалното им развитие. Всичко това е определящо за подготовката им за преминаването към новата социална роля – тази на ученика. Децата трябва да са достатъчно добре подготвени за новия свят на училището, като подготовката в четвъртата (подготвителна) група предполага и по-лесното осъществяване на прехода между двете институции, както и по-високото адаптивно равнище на социализация на децата в училищната среда, в която те ще прекарат съществена част от младежките си години.
В предучилищната възраст се наблюдава сериозно познавателно развитие у детето. То е свързано с говора, тъй като детето започва да учи и да употребява повече думи, което го кара и да задава повече въпроси, свързани със заобикалящия го свят. В тази връзка можем да обобщим, че когнитивното и говорното развитие винаги вървят „ръка за ръка“. В този смисъл са и думите на Карлхайнц Зийк, който казва: Усъвършенстването на мисленето и езика се осъществява в постоянна връзка с околния свят. Възрастните имат задачата да обясняват на детето нещата и явленията от природата и обществото и да го подпомагат при опознаването на околния свят (Зийк, 1982: 63).
С навършването на предучилищна възраст – 6–7 години, децата навлизат в т.нар. в психологията период криза на седмата година. Това е периодът, с който завършва предучилищната възраст и започва новият етап в развитието на детето – началната училищна възраст. На физиологично равнище този възрастов период е свързан с редица биологични промени. Относно психологическата готовност за училищно обучение, както посочва Петя Конакчиева, въпросът изисква комплексен подход, но често преобладава виждането за особената значимост на уменията да се действа, съобразно с правила, да се следват инструкции, да се потискат импулсивните възбуди (Конакчиева, 2009).