Значение на играта при подготовката на децата за социалната роля на ученик

Във връзка с развитието и интересите на децата в предучилищна възраст от съществено значение е обучението им в детските градини. Те осигуряват планирана програма, целяща да подпомага социалното и когнитивното развитие на децата, като една от основните цели на подготвителните групи е усвояването на умения, подготвящи подрастващите за формалното училищно обучение по-късно.

В детската градина се осъществяват различни видове дейности, подпомагащи развитието на децата в предучилищна възраст. Разнообразното естество на дейностите включва художествени проекти, групови дискусии, неструктурирани игри на открито и закрито и др. Обикновено дейностите са свързани с определени теми, които служат за основа на организирането им. Играта е основната форма на обучение в предучилищна възраст, тъй като децата възприемат по-лесно околния свят и развиват социалните си умения, когато го разберат чрез играта. Във всички случаи в детската градина играта представлява креативно средство за активизиране, създаване на емоционалност и креативност у децата. Освен образователен тя е и възпитателен метод в личностно ориентираното обучение. Не на последно място по значение, както твърди Ася Велева, според психолозите и педагозите играта е не просто развлечение, а дейност, която е изключително важна за детското развитие (Велева, 2013: 27). В онтогенезиса на детското развитие игровата дейност се основава на определени фактори: психическо развитие; наличие на игрови партньори; особености на игровите материали; наличие на време и пространство за игра; взаимно влияние на разновидностите на играта (Велева, 2013: 90–91).

Играта, в най-общ план, има съществена функционална роля в опознаването на света от децата, тъй като подпомага извършването както на физически, така и на умствени действия. Предучилищната възраст е периодът, в който играта има основно значение за развитието на познавателните компетентности, което се осъществява преди всичко в образователния процес. Играта в този случай не е само дейност, но и обучителен метод, както и педагогическо средство за взаимодействие между учителите в детската градина и децата. По думите на К. Зийк по време на играта се развиват съзнателните възприятия и наблюдения, обогатява се въображението, упражнява се паметта (Зийк, 1982: 82–83).

Играта съдейства на детето да се почувства в центъра на обучението със своите чувства, емоции и преживявания. Чрез играта като метод на обучение образователно-възпитателният процес се ориентира към творчеството, като в същото време се поощряват комуникацията и активността на децата, както и ученето чрез преживяване.

Някои автори обвързват играта като метод и средство на педагогическата ситуация с педагогическата анимация, която се определя като:

• Интерактивен подход в образованието, който включва обогатяване на обучението и възпитанието с игрови, занимателни и забавни елементи, насочени към стимулиране на положителни преживявания. Тя обединява идеи от педагогиката на свободното време и традиционните педагогически подходи.
• Анимативен елемент на познавателната дейност, който подпомага проявата и стимулирането на положителни преживявания, повишава мотивацията и активността на децата;
• Дидактическо анимиране – това е дейността на учителя, свързана с прилагането на анимативния подход в обучението (Григорова & Тодорова, 2016: 48).

Не без значение е и фактът, че приложението на играта в образователния процес в предучилищна възраст допринася за социалното развитие на децата, което е пряко свързано с емоционалното. Социалните взаимоотношения се развиват от дома към външната среда и от детската градина към училището. От особено значение е взаимодействието на децата с техните връстници, което е различно от взаимодействието им с възрастните. Взаимоотношенията с връстниците в по-голяма степен подпомагат социализацията и най-вече преодоляването на егоцентризма. Тук е необходимо да споменем и просоциалното поведение, което представлява доброволни действия, насочени към другите, като проява на интерес, споделяне, утешаване и сътрудничество (Славин, 2004: 116). Взаимодействието с връстниците в предучилищна възраст се осъществява предимно чрез играта. Тя има съществено значение за развитието на децата, тъй като спомага за упражняването на техните езикови, когнитивни и социални умения на различни равнища. Освен това чрез играта се развива и абстрактното им мислене, тъй като често се излиза от границите на логичното.

В заключение, възрастовите характеристики на децата са най-важният фактор, според който се формира образователният процес в детската градина и в подготвителните групи, които могат да бъдат и част от училището. Децата все още са на възраст, в която играта е от съществено значение за развитието на социалните умения и когнитивните им познания за околния свят. Във всички случаи нормативната рамка, педагогическата работа и семейната среда имат за цел, от една страна, да подпомогнат възпитанието и познавателното развитие на децата, а от друга страна – да ги подготвят за новата им социална роля на ученици.