Съвременната образователна система в България дава много перспективи за взаимодействие между класно-урочната и извънкласната дейност. На тази възможност се основава представената в статията педагогическа технология на обучение в медиен клуб, съчетаваща дигитално-медийната грамотност и литературната компетентност. Предложената технология се явява отговор на предизвикателството пред съвременния учител по литература да съчетае успешно в процеса на обучение литературните умения с дигитално-медийните. Моделът на работа на учениците в медиен клуб предоставя възможност учебното съдържание по литература да бъде разгледано в модерен контекст и технологиите да бъдат използвани пълноценно, ефективно и качествено.
1. Предизвикателствата
На съвременния етап от развитието на обществото образованието не приключва със завършване на училището или университета, а е процес, който продължава през целия живот на човека. Основните тенденции в днешното училище са: от дейностно центрирана към личностно центрирана педагогика; от пасивно към активно учене; от обучение, основано на външно стимулиране, към конструктивистично и развиващо обучение; от учителско образование към образование, използващо посредници (медиатори, тютори); от „училищна“ образователна среда към среда, свързваща училищните и извънучилищните образователни ресурси.
Напоследък все по-голяма актуалност придоби темата за образованието в т.нар. дигитална ера. По един или друг начин онова, което чертаеха визионерите за едно сравнително далечно бъдеще, вече е факт поради случващото се в света през последната година. Според съвременните анализи за няколко месеца не само образованието, а и всички сфери на човешкия живот много динамично преминават на един нов етап, който е силно свързан с дигиталните компетентности на човека. Все повече гласове се чуват в подкрепа на тезата, че светът и човекът след последната криза вече са в една нова реалност, която крие ползи, но и много неизвестни и големи предизвикателства. Удивително е как за няколко месеца по един или друг начин в българското училище ускорено протекоха процеси и се реализираха резултати в дигиталния напредък, които преди това години се движеха с много бавна скорост или изобщо не напредваха: работата с дигитални ресурси придоби масов характер, налице са различни и действащи образователни платформи и образователни сайтове. Преобладаващата част от учителите вече уверено работят в електронна среда, използват постоянно и дори създават собствени дигитални ресурси.
Заедно с удовлетворението от посочените постижения все по-актуален става въпросът за качеството на образованието след тези промени, за ефективността на учебно-възпитателния процес, за рисковете и опасностите, за дългосрочните последствия върху умовете, душите и съзнанието на учениците. Мненията са разнопосочни: от абсолютното приемане и възторг до категоричното отричане и апокалиптични прогнози. Динамиката на живота и неочакваните промени налагат и бързи реакции, адаптация, но и рационалност и хладнокръвие. Огромната информационна вълна, която залива съвременния човек, подлага на изпитание неговите преценки, неговите морални и нравствени ценности, способността му за критично мислене, способността за избор. Точно днес и сега най-осезаемо се усеща необходимостта на човека да се залови за нещо истинско, устойчиво, което да му дава разум и спокойствие. Мнозина преоткриват в четенето на книги, на художествена литература възможност за емоционална устойчивост и баланс. Все по-често книгата и четенето са сочени като инструмент за постигане на спокойствие и разум, чрез който ще съхраним човешкото във всеки от нас и ще ни помогне да намерим и подредим смисъла на своя живот и на света около нас. Този своеобразен „рестарт“ на човешката цивилизация има шанс да успее чрез книгата, чрез литературата и чрез изкуството.
2. Някои актуални проблеми, свързани с медийната грамотност
2.1. Нивото на грамотност
Налице са актуални изследвания, направени в последните две години върху нивото на медийна грамотност в българското училище. През 2021 г. Коалицията за медийна грамотност, обединяваща организации в областта на образованието, журналистиката и гражданското участие, академични представители и експерти по медийна грамотност, представи свое изследване на нивото на медийна грамотност, което установява, че „България е на 30-о от 35 места в Индекса на медийната грамотност за 2021“ (Иванова, 2021).
2.2. Мотивацията за учене
Друг не по-малко значим проблем е проблемът с мотивацията за учене, липсата на убеждение, че образованието е ценност. Напоследък все повече учители споделят мнението на един от най-големите математици и педагози Израел Гелфанд: „В съвременността никой не може да знае всичко – важно е да се научим да учим“ (Томов, 2021). Именно като продължение на тази гледна точка идват и неформалните форми на обучение, каквато е обучението в медиен клуб. Пределно ясно е, че НВО и ДЗИ не трябва да са фиксирани в назубрянето на материала, а да мерят и показват задълбочеността на овладяването му. Да не се изисква повърхностно знание по всички теми от учебната програма, а да се измерва майсторство в някаква част от тях, както се случва в медийния клуб, когато учениците представят своите финални продукти: репортаж, интервю, аудиокнига или мултимедиен проект.