3. Възможностите
Литературните компетентности на съвременния ученик в съвременното българско училище може да се формират и развиват без конфронтация с технологиите, а с тяхна помощ. Именно днес и сега светът и ние, българските учители, имаме шанса да преподаваме литература и да създаваме литературно компетентни личности с инструментите на дигиталното и медийното образование. Дигитално-медийната компетентност повече от всеки друг път има шанс да бъде съчетана и интегрирана успешно с литературната компетентност на съвременния ученик.
3.1. Подходяща образователна среда
Да създадем такава среда, че учениците да се чувстват свободни и подкрепени не само да мислят и да изразяват мнение, да бъдат критични, но и да развият своя творчески потенциал, е нелека, но възможна задача. В образователните стратегии на Европейския съюз и на Република България, в създадените законови рамки и нормативна уредба са разписани регламентите, по които работи съвременното българско образование и които регламентират правилата за работа в съвременното българско училище. Съвременната образователна система в България дава много перспективи за взаимодействие и успешно съчетаване между класно-урочната и извънкласната дейност, в която всеки ученик може и трябва да бъде включен, подкрепен и приобщен. Именно на тази възможност се основава разработената и приложена в педагогическата ми практика технология на обучение в медиен клуб, съчетаваща дигитално-медийната грамотност и литературната компетентност. При обучението в медиен клуб практически се съчетават и психологически фактори – автономия и мотивация на учещите (и на учителя), и педагогически фактори – обучение чрез сътрудничество. Технологията на обучение в медиен клуб, пренесена в часовете по български език и литература, е свързана със създаване на партньорска атмосфера на работа, в която да поддържаме високи нива на очаквания и взискателност към учениците, за да осигурим качествено обучение, но в същото време умело да балансираме между взискателността и забавлението. Учениците са поставени в позиция на успех, те вярват в него, стремят се към него и го очакват, отчитайки силните и слабите страни на своята работа.
Дигитално-медийната грамотност (ДМГ) е сравнително нов феномен в образователното пространство, който очертава нови предизвикателства пред училището – от една страна, да отвори образованието към информационния поток в интернет, а от друга – да предпази учениците от негативните му ефекти. Новата образователна среда, в която растат, общуват и се учат учениците, е динамична и надхвърля границите на класната стая и затова измеренията на ДМГ не следва да се търсят само в училище, а и извън него. Според едно обширно изследване на Добринка Пейчева днес медийната грамотност като че ли си остава преимущество на университетите, а по-малко присъства в средното училище (Пейчева, 2014). Факт са целенасочените усилия на различни организации от неправителствения сектор (Институт „Отворено общество“ – София, Коалиция за медийна грамотност, Център за безопасен интернет), както и усилия на определени учители в отделни училища в тази посока, например в столичната Професионална гимназия по аудио-, видео- и телекомуникация „Александър Степанович Попов“.
3.2. Медиен клуб в ПГАВТ „А. С. Попов“
Появата на училището през далечната 1960 г. е тясно свързана с появата на БНТ и с дейността на БНР, които са единствени национални медии тогава. В училището медийният клуб съществува още от 2006 г. От момента на своята поява той постепенно разширява дейността си, следвайки хронологията на възникване на медиите. Първоначално дейността му включва училищен вестник, след това училищно радио и училищна телевизия. В следващите години клубът развива и дейности, свързани с киното и кинообразованието. Като част от клуба през 2014 г. е сформирана и група за аудио-визуални и сценични изкуства LIBRI VOX. В годините през клуба преминават стотици ученици, които не само прекарват пълноценно време в клубните занимания, подобряват своите знания и умения, но откриват в него и своята бъдеща професия. Откриват личностния си потенциал.
Пред съвременния учител по литература стои предизвикателството да съчетае успешно в процеса на обучение литературните умения с дигитално-медийните. Обучението на учениците в медиен клуб дава възможност за това. В него има потенциал и се създават условия учебното съдържание по литература да бъде разгледано и представено в модерен контекст и технологиите да бъдат използвани пълноценно, ефективно и качествено. Обучението в медиен клуб е модел, който следва принципа на учене чрез правене и максимално доближава учениците до реалностите на живота. Ученето е процес на доброволно и съзидателно усилие. Изработването на дигитално-медийни продукти от участниците в клубната дейност подпомага изключително много работата в учебните часове по БЕЛ.
4. Поглед напред
Децата, които днес тръгват на училище, ще се пенсионират някъде след 2070 г. Никой от нас няма представа какъв ще бъде светът в близките години, а още по-малко след 2070 г. В световен мащаб се очертават две глобални предизвикателства пред човечеството: демографията и технологията. Цифровата технология се развива със скорост, която едва успяваме да следваме. Като учители всички сме свидетели колко бързо се променя личностният профил на учениците ни. Днес те сякаш говорят на дигитален език, който ние, представителите на поколенията от преддигиталната ера, учехме доста трудно в движение, както се учи чужд език. В сравнение с учениците ни, сме несръчни аматьори. Все повече се говори за появата на изкуствен интелект, който може да се интегрира с човешкия и дори да го надмине. Живеем в свят, в който населението на планетата вероятно до средата на 21. век ще надхвърли 9 милиарда. Светът се глобализира и темпото на тази глобализация се ускорява от технологиите.
Всичко това поставя много въпроси пред образованието както в световен мащаб, така и в България. Синтезирано представената тук педагогическа технология е част от решението на въпроса да се намерят подходящи форми, методи и средства, за да се съчетаят в обучението по литература по подходящ и адекватен начин дигитално-медийните и литературните компетентности. Именно това е възможно да се случи с помощта на модела на работа в училищен медиен клуб.
- 1. Иванова, И. (2021). България е на 30-о от 35 места в Индекса на медийната грамотност за 2021
2. Пейчева, Д. (2014). Медийната грамотност като част от публична компетентност за участие в дигитална среда. Проблеми на постмодерността, 4 (3).
3. Пенкова, Р. (2019). Речевите жанрове в продължаващото обучение на учителите по езиковите дисциплини. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
4. Томов, Л. (2021). Израел Гелфанд като педагог. Българска наука, 139.
5. https://gramoten.li
- Вероника Петкова, Професионална гимназия по аудио-, видео- и телекомуникация „Александър Степанович Попов“, София
рецензент: проф. дпн Росица Пенкова