В статията науката математика е разгледана като фундаментална наука, която стои в основата на всички други, и като една от основните компетентности, заложени в Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот. Разгледана е и през погледа на учениците – изгубени в хаоса от числа, факти и статистически данни. Авторът е потърсил отговор на въпросите: Защо учениците показват такова „изкривено“ отношение към математиката, което не отговаря нито на значението, нито на положението на предмета? Защо математиката, образец на яснота и свободомислие, се възприема от много ученици като модел на неяснота и безсмисленост? Акцентира се на математическата грамотност, за формирането на която от значение е не заучаването, а прилагането на математическите правила.
Математиката не е всичко. Но без математика всичко е нищо (Ханс Олаф Хенкел)
Съвремието ни се характеризира с изключително динамични промени във всички области на живота, което налага редица нови изисквания към отделния човек. Той трябва да се отличава със своята находчивост, предприемчивост, инициативност, с готовност за поемане на риск, за вземане на самостоятелни решения, с нестандартност в мисленето и действията си. Произтичащите от това проекции трудно би могло да се изброят изчерпателно, но със сигурност е възможно да се отграничи една основна тяхна характеристика. Тя се изразява чрез думата „предизвикателство“.
С оглед на това подготовката на учениците да отговаря на изискванията на съвременното общество, е насочена и промяната на образователната система – преориентирането и́ от знания за цял живот към овладяване на компетентности през целия живот. Необходимо е да се усъвършенства процесът на формиране на ключови компетентности, на базата на които се създават условия за развитие на всеобщата грамотност и култура на малкия ученик (начален етап на основното образование), както и предпоставки дали ще бъде приет или не в дадено общество и дали ще е социално значим.
Европейската референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот включва осем ключови компетентности, между които и математическа компетентност, която е ясно определена и са посочени конкретните знания, умения и нагласи, отнасящи се към нея. С концепцията за ключовите компетентности се извежда на преден план обучението, ориентирано към резултати за прилагане на знанията в реални ситуации от живота, като по този начин образованието се оттласква от традиционната си предметна ориентираност.
Актуалността и значимостта на разглеждания тук проблем произтичат от факта, че математиката е едно от най-старите, най-важните, последователни и същевременно най-актуални постижения на човечеството. С настоящия 21. век човешката цивилизация навлезе в нова ера на развитие – ерата на технологичната революция и на информационното общество, в основата на които е математиката. Ето защо математиката печели все по-значими позиции. Основите на множество иновации в областта на културата и комуникациите, отличаващи новото общество, са положени върху математически абстракции и често са резултат на научни открития.
Сред математиците и философите съществуват най-разнообразни мнения по въпроса какво изучава математиката. „Математика (на старогръцки: μάθημα, матема – знание, изучаване, учене) е изучаването на области като количествата (т.е. числата), пространствените структури, типовете пространство и извършването на изчисления“ (Уикипедия).
Най-елементарни представи за количеството и отброяването на предмети, за формите, за сравняването на разстояния са били достояние на човешкия род още с неговата поява. Смятало се, че обучението по математика трябва да бъде пряко свързано с живота, т.е. решавали са се практически задачи. В процеса на развитие на човека тези първоначални представи са се обогатявали и усложнявали. На даден етап е възникнала нуждата от превръщането им в понятия и подреждането им в стройна система.
Математиката като наука възниква с появата на цивилизования начин на живот през IV–III хил. пр.Хр. Но дори преди този период хората са имали нужда да отброяват разни предмети или явления, за което съдим по намерени при разкопки каменни плочи с издълбани резки, сметала, направени от кости, и други археологически находки.
Съвремието ни се характеризира с технологичен взрив, който отеква във всяка една сфера на живота, с внедряване и бързо разпространение на високотехнологични информационни и телекомуникационни средства, което без математиката е немислимо. Този аспект също трябва да се има предвид при обучението по математика в училище. Функционирането на интелигентните транспортни системи и управлението на пътните светофари са непостижими без математика. Без нея няма да имаме мобилни телефони, преносими компютри, навигационни системи, компютърни скенери, карти за банкомати и сканиращи апарати. Списъкът с примери може да продължи да расте, защото не друго, а математиката лежи в основата на всички технически устройства. Обикновено невидима в готовия продукт, тя e приложена там.
Всеки тръгнал на училище се сблъсква с математиката. След първоначалното любопитство към цифрите, броенето, събирането и изваждането под формата на игра и положителни емоции децата бързо губят интерес към аритметиката в училище. Особено когато таблицата за умножение стане задължение и атмосферата се превърне в скучна и сериозна. А уменията за извършване на аритметични операции са основна съставка на математическата грамотност.
Защо толкова много хора се чувстват изгубени, щом стане дума за числа и факти? Защо много хора не могат да боравят с математически и със статистически данни? Защо учениците показват такова „изкривено“ отношение към математиката, което не отговаря нито на значението, нито на положението на предмета? Защо математиката, образец на яснота и свободомислие, се възприема от много ученици като модел на неяснота и безсмисленост?