Математиката – неизменен спътник в живота

Обикновено учениците не очакват да разберат математиката, защото първоначалните възприятия във връзка с математиката в резултат на преподадените в клас уроци са:

• математическите задачи имат само едно-единствено правилно решение;
• за всяка математическа задача има само един валиден подход – обикновено този, който е бил показан от учителя.

Затова приемат, че е достатъчно да научат нещата наизуст и да прилагат механично това, което са научили. Докато ученици, които са разбрали дадено математическо съдържание, са в състояние да решат всяка задача за няколко минути.

Математиката, така както се преподава в училище, няма нищо общо с реалния свят. Заниманията с математика са самотна дейност, на която се отдават хора „единаци“.

Една от причините за това определено е в начина, по който се преподава. По принцип уроците в клас са прекомерно ориентирани към съдържанието и недостатъчно – към таланта. Колкото и парадоксално да изглежда, преподаването е обърнато към формалната успеваемост, а не към научаването. Общо взето, уроците в клас са насочени към покриване на необходимия материал, а не към откриване на таланта. Обучението по математика не може да се приравни към възпроизвеждането от страна на учениците на онова, което им е показал учителят.

Ние учителите трябва редовно да проверяваме:

• доколко учениците са схванали и обработили новопридобитото знание;
• доколко учениците могат наистина да боравят с методите, условията и правилата, които току-що са научили;
• доколко са гъвкави в прилагането на наученото по отношение на задачи, които са им все още непознати.

Един английски математик – Чарлс Латуидж Доджсън (1832–1898), живял през Викторианската епоха, преподавател през втората половина на 19. век в Оксфорд – пише книги за деца под псевдонима Луис Карол, които се четат и до днес от малки и големи в цял свят.

Когато прелистваме „Алиса в страната на чудесата“, срещаме една доста непросветена Алиса, която не знае накъде да завие на разклонението на пътя в гората. Тя неуверено пита качилия се на дървото Чеширски котарак: „Бихте ли ми казали, моля, по кой път да тръгна оттук?“ „Това зависи до голяма степен от това, къде искаш да идеш“ – отвръща котаракът.

Ако приложим тази ситуация към класната стая, трябва да си зададем въпросите: Какви умения трябва да цели образованието по математика? Каква форма трябва да придобият уроците?

Една от задачите на училището е да представи технологичния и културния принос на математиката и да спомогне да бъде осъзната нейната значимост. Далеч съм от мисълта, че всеки е длъжен да се занимава с математика така, както правят това математиците. Но е необходимо обществото да осъзнае много по-добре значението ѝ за живота. Това е една от съществените цели на обучението по математика. Учителите, естествено, трябва да предадат техническата страна на предмета, но освен това те поемат и една друга, високоотговорна задача, а именно да представят науката математика. Високоотговорна, защото начинът, по който те представят математиката, определя начина, по който математиката ще бъде възприета от обществото.

Целта е учениците да се убедят, че математиката в училище и извън училище не принадлежи на два различни свята, а е една и съща. В крайна сметка, математиката е само едно средство за изучаване и разбиране на света. От учениците се иска да правят оценки, да формулират хипотези, да трансформират реални житейски ситуации в математически структури (моделиране), да дискутират определена тема с езика на математиката.

Идеята за математическата грамотност може да бъде полезна и за да се обясни на родителите защо проблемите по математика, с които се сблъскват децата им, се различават от онези, пред които самите те са се изправяли по време на ученическите си години. На родителите търпеливо и ясно трябва да се каже, че това, което има значение, е не заучаването, а прилагането на математическите правила. Децата им трябва да разберат важната роля и значението на обучението по предмета „Математика“ за развитието на ключови компетентности, комуникативни и социални умения. Необходимо е да подчертаем специфичните възможности на математиката за изграждането на високоефективен, социално ориентиран и социализиращ се човек в бъдеще.

През последните години конвенционалното обучение претърпя съществени промени, защото днешните ученици не са по-малко интелигентни от тези в миналото, те просто са различни. Преподаването трябва да се промени, защото отношението на децата и родителите към училището се е променило. Това не значи, че и училищата не трябва да се приспособят, а че не бива да избират „лесния“ път – чрез непрекъснато занижаване на стандартите. Промяната не означава непременно промяна на използваните понятия, в частност математически. Тя означава промяна на начина на преподаване. Обучението трябва да е едно малко предизвикателство, а преподаването не трябва да принадлежи на миналото, защото ще е с минимална стойност за настоящето, което е с модерни виждания, пречупени през мирогледа на новото поколение деца и родители. Обучението зависи от професионализма и мотивацията на самите преподаватели, неговото качество се подобрява или влошава в зависимост от личността на преподавателя. Учителят не е актьор от забавно предаване, а ученикът не е просто наблюдател. Обучението е активен, конструктивен, кумулативен и целенасочен процес. Като такъв трябва да бъде възприеман и от учениците.

В заключение, новите виждания за образователно-възпитателния процес и актуалните очаквания към него са за иновативност и висока адаптивност към житейските ситуации, което изисква превръщането му в активна творческа дейност, спомагаща да се повиши самостоятелността на децата като личности в реалния живот. Това означава, че новото поколение трябва да усвои умения от нов тип, да бъде адаптивно и гъвкаво в условията на непрекъснато променящата се действителност. Със сигурност обучението по природните науки и конкретно по математика ни дава възможност учебното съдържание да се поднесе по интригуващ начин, вниманието на учениците да се задържи по-дълго и те да се ангажират по-пълно и по-успешно в учебния процес.