В статията са представени теоретичните основи на природонаучната грамотност, на природонаучното и на екологичното образование в контекста на формирането на природонаучната компетентност при изучаване на учебния предмет „Човекът и природата“ в 3. клас. Подчертана е връзката на обучението по предмета с овладяването на основните елементи на природонаучната грамотност. Разгледани са природо-хуманистичният подход и социоестественонаучният подход като ключови в природонаучното и в екологичното образование. Отделено е внимание на общите цели на природонаучното образование в начален училищен етап и на акценти в учебната програма по предмета „Човекът и природата“ за 3. клас, свързани с формирането на природонаучната компетентност.
Съвременното общество се променя с бързи темпове, повлияно от ускореното технологично развитие и достъпната информационна среда. Променят се отношенията човек – природа и човек – общество. Пред хората стоят проблеми, непознати за предишните поколения, които често изискват нестандартни решения. За това са необходими научно грамотни хора, обучени да откриват, формулират и решават проблеми. Самото развитие на природните науки в нашия век изисква интегрираност на научните знания и компетентност в широки области на познанието.
Всичко това налага преосмисляне и актуализиране на целите на обучението, които се насочват към развиване на умения за решаване на реални проблеми и към формиране на нагласи за учене през целия живот. Тези умения, наречени ключови компетентности (key skills), са необходими на всеки човек за успешната му социална интеграция и личностна и професионална реализация, което е и основна цел на образованието. Комплексният и интердисциплинарен характер на тези знания и умения определя равнището на т.нар. грамотност – езикова (четивна), математическа, природонаучна. Ключовите компетентности са предпоставка за развитието на научната грамотност и за формирането на нови умения, като по този начин те се предполагат и свързват с нея.
Природонаучната грамотност – предпоставка за природонаучното образование в 3. клас
Разбирането за съдържанието на понятието природонаучна грамотност преминава през различни етапи. През 60-те години на ХХ век сред учените и дейците на образованието преобладава мнението, че природонаучна грамотност се постига чрез усвояване на голямо учебно съдържание от различни научни области (Тафрова-Григорова, 2013: 132). Малцина са тези, които говорят за връзката между общество и наука, а в природонаучните предмети приложението на научните знания и връзката им с житейския опит на учениците остават на заден план. Българската учебна практика в това отношение е показателна. Традиционно в нашите учебници информация за значението и приложението на изучените вещества и процеси се представя в края на уроците, най-често без да се свързва и основава на свойствата на веществата. Резултатът е, че учениците или не знаят нищо за употребата и значението на важни за практиката вещества, или зазубрят механично информацията. Анализи на резултати от държавните зрелостни изпити потвърждават това (Тафрова-Григорова, 2010).
Съгласието за ползата от формирането и развиването на природонаучна грамотност логично отправя към състоянието на природонаучната грамотност на населението, особено на подрастващото поколение, в различни страни. Реформите в образованието във всички страни, в това число и България, придобиват висока интензивност от 80-те години на ХХ век насам и се развиват с все по-бързи темпове, в опит да се догони бурното развитие на информационните и комуникационните технологии и на технологиите изобщо (Тафрова-Григорова, 2013: 138).
В тази връзка, обучението по учебния предмет „Човекът и природата“ в 3. клас цели да развива онези компетентности на учениците, които се отнасят до природонаучното образование и съответстват на критериите за природонаучна грамотност. От друга страна, учебното съдържание по този предмет позволява задоволяване на потребността на децата от знания за заобикалящата ги природна среда и умения да се ориентират в нея, както и стимулиране на цялостното личностно развитие.