Обучението по предмета „Човекът и природата“ в 3. клас като важен елемент от природонаучното и от екологичното образование

Педагогически аспекти и подходи на природонаучното и на екологичното образование в 3. клас 

Според З. Стоянова „природо-хуманистичният подход в съвременната постановка на обучението по предметите „Роден край“, „Околен свят“, „Човекът и природата“, „Човекът и обществото“ в начален етап на образованието е определящ и се налага като необходим поне поради три причини в съвременното обучение“ (Стоянова, 2016: 56):

• От една страна, в наше време училището губи информационния си монопол по отношение на учениците;
• От втора страна, географското познание се превръща от специално познание в „трансграничен компонент, присъстващ във всички природни науки – биология, география, екология, геология, икономика и редица други“. Това определя, налага разбирането, че обществото не се развива в някаква просто природна, а в природо-географска среда. Тя обуславя съществуването на социума;
• И, от третата страна, хуманно-ценностните нагласи. Широк е диапазонът на проявлението на нравственост в хуманизма. Оказва се, че нравствеността засяга дълбоко човешката природа и невинаги се развива еквивалентно на интелектуалното обогатяване.

 

През последните десетилетия интерпретацията на проблема за екологичното образование се насочва към неговия сложен и комплексен характер, към разширяване на обхвата и задълбочаване на екологичните знания, обвързвайки ги тясно с релациите човек–общество–природа. Необходимо е дефиниране и осмисляне на основните характеристики на нов подход, който да разшири представите за екологично образование чрез интегриране на природонаучното и общественонаучното познание, да зададе категорично както връзките между тях, така и на тяхната система с индивидуалната и социалната практика, с цялостния житейски опит и дейност.

Както отбелязва Д. Миткова, „такъв подход може да бъде наречен социоестественонаучен. Словосъчетанието определя неразривната връзка между гражданското, природонаучното и екологичното образование. Съставката „естественонаучен“ определя ключовата позиция на природонаучните знания във формирането на съвременна екологична култура. Съставката „социо“ означава едновременно източника на въздействието и социализиращите функции по отношение на личността“ (Миткова, 2012: 78).

Социоестественонаучният подход може да бъде разбран не толкова и не само дефинитивно, колкото изброяващо чрез осмисляне на основните му характеристики, които са обвързани с единството от съдържателните и процесуалните аспекти на концепцията за образование за устойчиво развитие. Доколкото всеки подход предполага постигане на текущи и по-дългосрочни стратегически цели, основните компоненти на тази стратегия са: Придобиване на екологични знания и осмисляне на техните измерения в глобален и локален план; Аксиологизиране на системата от екологични знания чрез поставянето им в реален обществен контекст; Обсъждане на екологичните проблеми по систематичен начин; Изграждане на ценностно отношение към научните знания; Обвързване на природонаучното образование с ценностите на гражданското общество; Насочване на образователните практики към едновременно култивиране и на съзнанието, и на чувствата; Прилагане на методи и форми на обучение, основаващи се на консултации и сътрудничество с държавните институции, със структурите на гражданското общество, бизнес средите, родителската общност…; Излъчване на отговорни и достоверни послания в полза на устойчивото развитие; Изграждане на послания в полза на тезата за „екологична справедливост“; Изграждане на учебна среда, която да подкрепя индивидуалната активност, ефективната интерактивност, популяризирането на постигнатите резултати сред общността (Миткова, 2012: 80–81).

Методически аспекти на природонаучното образование по предмета „Човекът и природата“ в 3. клас

Природонаучното образование в началното училище днес е обвързано с търсене на отговори на широк спектър от въпроси – относно същността на природата, връзките и зависимостите между нейните елементи, но и в посока на личния, компетентен избор на взаимоотношенията на ученика с нея. „Променящият се човек в променящия се свят… Светът става един голям полис, в който човекът може да установи контакти и социална идентичност едновременно в различни общности“ (Рашева-Мерджанова, 2007: 13).

Общите цели на природонаучното образование в начален училищен етап са: придобиване на знания; овладяване на научни методи; формиране на отношения; усвояване на практически умения; развиване на интереси.

Целите на природонаучното обучение в 3. клас са: да се задоволи потребността на учениците да се научат да се ориентират в заобикалящата ги природна среда; да се осигури необходимата подготовка на учениците.

Ученикът в 3. клас трябва да усвои конкретни знания и умения по предмета „Човекът и природата“:

• описание на живи организми и природни явления;
• проследяване на взаимодействието, изменението и развитието на природните обекти;
• използване на първични и вторични източници на информация;
• практическа работа с уреди, апарати и природни обекти;
• разкриване на вътрешни връзки между процесите в природата;
• прилагане на усвоените закономерности при решаване на задачи;
• използване на изследователски научни подходи при решаване на проблеми от различни области на живота;
• опазване на здравето и практическо прилагане на правила за хигиена и безопасност.

 

Учебният предмет „Човекът и природата“ в 3. клас е интегрален по своя характер и включва комплекс от основни природонаучни знания и методи на познание, като ги обвързва с практиката и житейския опит на учениците. Неразделна част от него е екологичната проблематика (Максимов & Миленкова, 2018: 52).

Учебната програма по „Човекът и природата“ за 3. клас описва учебното съдържание, чрез което се съдейства за формиране на природонаучната компетентност. Учебното съдържание в програмата е представено чрез очакваните резултати и новите понятия по теми. Формирането на знания, умения и отношения се осъществява на емпирико-описателно равнище с опора на сетивния опит и с приоритет на практически значимото знание. Постигането на образователните цели по предмета може да се осъществи и чрез дейности извън класната стая – изследователски излети, учебни екскурзии, проектно базирано обучение (Максимов & Миленкова, 2018: 52).

Обобщение

Природонаучната грамотност, природонаучното и екологичното образование в 3. клас може да бъдат реализирани, ако се следват съвременните научни постижения по отношение на природонаучната компетентност и се използват съвременни методични подходи. Учебната програма по предмета „Човекът и природата“ в 3. клас е съобразена с критериите за овладяване на природонаучната компетентност от учениците на съответната възраст. Едновременно с постигането на заложените цели програмата позволява задоволяване на потребността на малките ученици от знания за заобикалящата ги природна среда и умения да се ориентират в нея.