Сугестопедията и мисловните карти като възможности за активно учене

Последният принцип – цяло–част, част–цяло, частта чрез цялото – е залегнал и в методиката мисловна карта на Тони Бюзан. Когато се изгражда мисловна карта, Бюзан насърчава учениците да търсят връзка между ключовите думи от различните точки на плана на урока. Методът на мисловните карти доказано подобрява паметта, концентрацията, креативността и комуникацията във всеки аспект от живота ни.

Според Т. Бюзан записването на традиционните планове вкарва мисленото на ученика в тесни невронни пътища, ограничава го и засилва неговата сънливост. Силно впечатление при проучването на научната литература в тази област ми направи фактът, че един от прочутите мнемоници, Шерешевски, е използвал записването на редове, за да може да забравя. Скуката и сънливостта стимулират пасивността на учениците, а не тяхната активност и креативност. Като само записва, ученикът опитва да се отпусне. Другият начин за отпускане е, като не прави нищо. При традиционния метод на преподаване времето е разделено на две части – време за възприемане и време за учене, което се отлага за след това. Ние никога нямаме учене и научаване сега. Не е ли по-добре да научаваме сега? Да бъдем активни днес. Да творим тук и сега, защото това е единственото възможно време за творчество.

В множество научни изследвания се подчертава, че когато определен материал не се преговаря достатъчно, се активира само краткосрочната, а не дългосрочната памет и по този начин знанията нито са трайни, нито са качествени. „Новата информация се съхранява най-напред в краткотрайната ви памет. Нужни са репетиции и упражнения, за да пренесете информацията в дълготрайната си памет… вие трябва да повторите едно действие най-малко пет пъти, преди информацията за него да се пренесе за постоянно в дълготрайната ви памет“ (Бюзан & Бюзан, 2010).

Или както пак Тони Бюзан образно ни представя този процес: „Всеки път, когато се замислите, биохимично-електромагнитното напрежение по пътя на предаване на тази конкретна мисъл намалява. Това е като разчистване на просека през гора. Първия път е трудно, защото трябва да си проправяте път през храсталака. Втория път ще ви е по-лесно, защото при първото си преминаване вече сте разчистили малко. Колкото по-често минавате по образуваната просека, толкова по-малко трудности ще срещате, докато след достатъчно на брой преминавания не се образува широк равен път, който не се нуждае от повече разчистване. Нещо подобно се случва в мозъка: колкото по-често използвате определени модели или карти на мисълта, толкова по-малко трудности ще срещате. Следователно повторението улеснява следващите повторения и това е много важно. С други думи, колкото по-често се случва едно „мисловно събитие“, толкова по-голяма е вероятността да се случи отново“.

По принцип у учениците е дълбоко вкоренена идеята, че ученето е нещо скучно, мъчително, уморително. Как тази представа да бъде заменена с противоположната? А ученето може да бъде забавно, увлекателно, интересно, смислено. Дори повече, ученето може да се превърне в най-важното нещо в живота ни. В последното си интервю по БНТ Вера Мутафчиева заяви, че ако има нещо, за което ѝ е мъчно, че ще си отиде от този свят, то е, че няма да може вече да научава нови неща.

„Децата имат огромен потенциал за концентрация и неуморна упоритост, когато проявяват страстен интерес към това, което правят. Уменията, които придобиват в интересуващите ги области, лесно се прехвърлят в други области“ (Гатоу, 2010).

Всичко изложено дотук ми дава основание да смятам, че активното включване на учениците в учебния процес чрез интегрирано преподаване, мисловни карти, принципи от сугестопедията води до засилване на интереса им към обучението и като следствие – до високи резултати. Нямам отговор дали тези методи носят универсални ползи за всички, но за мен при провеждането на часовете по информационни технологии, както и за моите учениците при усвояването на знания и умения предимствата са очевидни.

Мисловна карта за щастието (А. Д., 12. клас)

Учителите се нуждаят от повече свобода, по-благоприятна среда за работа и по-добър психоклимат. Има голямо противоречие в самата дейност на учителя, защото, от една страна, от него се изисква да бъде много изпълнителен държавен чиновник, а от друга – процесът на преподаване и възпитание е творчески. Много е трудно едновременно човек да изпълнява указания, спуснати от горе, и в същото време да осъществява творческа дейност. Двете дейности взаимно се изключват.

И в заключение, вярвам, че все повече учители, които всеки ден отиват на работа – реално или виртуално – с желание, усмивка, добросърдечност и увереност във високите възможности на своите ученици, ще ги мотивират все по-активно и по-успешно да участват в процеса на обучение.