Група. Групова работа
При прилагането на групова работа в обучението пред учителя възникват сложни въпроси, свързани с подходящото групиране на учениците от класа с цел по-добре да се решат дидактическите задачи, да се развият уменията за работа в група и да се съгласуват взаимните усилия в обща дейност.
В Българския тълковен речник се посочва, че понятието група включва няколко участници или няколко предмета на едно място, понякога обединени от общи интереси, цели или признаци, свойства и други (Андрейчин и др., 1994).
Марин Андреев пояснява, че „под група се разбира общност от хора, които си взаимодействат върху основата на общи ценности, влияят си взаимно и са обособени от другите за повече или по-малко определено време“ (Андреев, 1976).
Обикновено групата се състои от двама до шестима ученици, които имат желание за съвместна работа. Възможно е групите да се сформират и на случаен принцип.
В групата има разпределение на ролите:
– отговорник на групата;
– отговорник за времето;
– говорител на групата;
– координатор на групата;
– протоколист.
Задачата на учителя е да постави групова цел, да избере подходяща диференциация на класа и да контролира дейността (Михова, 2002). Учителят определя задачите в групата, организира цялостната работа и избира какви похвати и техники ще се използват. Следи всички ученици да вземат равностойно участие.
Въпреки редицата положителни страни на груповата форма на обучение е необходимо да се имат предвид и възможните отрицателни последствия, които може да съпровождат неправилно организираната и проведена групова дейност на учениците (пренапрежение в работата на една част от учениците за сметка на пасивността на друга част, конфликтни взаимоотношения между някои ученици, нарушаване на училищната дисциплина, трудности при определяне и оценяване на индивидуалните постижения или пропуски на учениците).
Много от тези недостатъци може да бъдат преодолени. Така например пасивността на учениците може да се ограничи при следните условия:
- при обмена на информацията в групата внимателно да се изслушва мнението на всички членове;
- взаимопомощта в групите да се осъществява не чрез преписване наготово, а с насочване към дадено правило, припомняне на алгоритъм и пр.;
- при отчитане на дейността пред класа да се редуват всички ученици;
- да се гласува доверие и на изоставащите, като им се предоставя възможност да се упражнят пред съучениците от групата в представянето на отговора и неговата обосновка.
Условия за ефективна групова работа:
- добра предварителна подготовка – познаване на учебното съдържание и на групата, осигуряване на необходимите ресурси и др.;
- подходящи условия за работа – организиране на интериора, на позицията на водещия и размера на залата, създаване на правила на групата, активизиране на собственото учене, обясняване на задачите;
- реализация на груповата работа – разпределение и управление на времето, задаване на въпроси, записване на постиженията;
- контрол върху груповата динамика – разрешаване на конфликти, недопускане на доминация и пасивност в групата, справяне с агресивни прояви.
Прилагането на груповата работа в обучението не е самоцел. Тя развива комуникативните умения, спомага да се преодолеят комплексите и задръжките, да се повиши самочувствието на учениците (Гюрова, 2006). При тази форма се използва колективната енергия, насочена към еднакво стойностни резултати – както за всеки поотделно, така и за групата като цяло. Целите се формулират така, че да поощряват и индивидуалните, и кооперативните усилия. Същественото в случая е възможността за постигане на по-висока резултатност и продуктивност, предоставяна от груповото обучение, както и за изграждане на взаимоотношения, основани на взаимно уважение и самоуважение.
Интерактивни методи
Популярна мъдрост гласи: Това, което чувам – забравям. Това, което виждам – запомням. Това, което правя – разбирам.
Като се основаваме на нея, на натрупания опит и на съвременните концепции за същността на учебно-познавателния процес, можем да насочим вниманието към следното:
- ограничаване на фронталното преподаване и на лекционния метод;
- създаване на условия, при които всеки ученик „да чува“, „да вижда“ и „да прави“ това, което усвоява.
Всичко това би могло да се постигне чрез прилагане на интерактивните методи в образователния процес. Интерактивни са методите, основани на едновременното придобиване на знания, развиване на умения и формиране на нагласи чрез поставянето на младите хора в ситуации, в които могат да взаимодействат и след това да ги обсъждат на основата на преживяното.
Интерактивните методи целят повече и по-качествени взаимодействия както между обучител и обучавани, така и между самите обучавани. Те означават постоянно взаимодействие на участниците в образователния процес, постоянна обратна връзка, постоянна ангажираност, постоянно търсене на общи решения. В този смисъл, интерактивните методи дават възможност за съвместно конструиране на предмета на обучение и на педагогическата действителност така, че всеки да поеме своя дял от отговорността за процеса на обучение. В широкия смисъл на понятието, интерактивните методи не представляват конкретни техники и алгоритми, а цялостния процес на взаимодействие между „образователните актьори“, при което образованието от статично и йерархизирано се превръща в процес, във взаимодействие, в постоянно разчупване на формите.
Полезно е да бъдат очертани положителните и негативните страни на интерактивните методи на обучение.
Точно, ясно и конкретно те се представят от Вяра Гюрова (Гюрова, 1998):
- Положителни страни: по-голяма самостоятелност на учащите; инициативност и творчество; майсторство („откриване“ и „сътворяване“ на знанието); по-висока мотивация и интерес; по-висока успеваемост; перманентно регулирано взаимодействие между преподавател и учащи;
- Негативни страни: по-голямо усилие от учащите и преподавателя; необходимост от предварителна психологическа нагласа; забавяне на ритъма на обучение при по-способните; известна заплаха за авторитета на преподавателя; риск от удължаване на занятията; изискват работа с малък брой учащи в занятията (работа в групи или индивидуално).