Педагогическата технология на групова работа с използване на интерактивни методи се прилага при изучаване на раздел „Топлинни явления“ в часовете по физика и астрономия в 9. клас. Началото на изграждане на знания и умения, свързани с този раздел, се поставя в 5. клас с учебния предмет „Човекът и природата“. В 9. клас се въвеждат понятията: абсолютна нула, абсолютна температура, термодинамични параметри, вътрешна енергия, количество топлина, специфичен топлинен капацитет, идеален газ, изопроцеси, преходи между състоянията на веществата, топлинни машини и коефициент на полезно действие. Въз основа на дългогодишния си опит и на проведения педагогически експеримент предлагам следната програма.
Програма за групова форма на обучение с използване на различни видове групова работа в часовете по физика и астрономия – раздел „Топлинни явления“
Тема на урока | Вид на урока | Видове групова работа |
Движение на градивните частици на веществото | Комбиниран | Диференцирана с еднакво съдържание |
Температура | Нови знания | С предварително възложена от учителя задача |
Топлообмен | Нови знания | Творческа |
Топене и втвърдяване | Нови знания | С предварително възложена от учителя задача |
Изпарение и кондензация | Нови знания | По даден алгоритъм |
Изменение на вътрешната енергия | Нови знания | Въпроси и задачи |
Първи принцип на термодинамиката | Нови знания | Групова работа за нови знания |
Адиабатен и изохорен процес | Нови знания | Творческа |
Изотермен процес. Идеален газ | Нови знания | С предварително възложена от учителя задача |
Изобарен процес | Нови знания | Репродуктивна |
Идеален газ | Решаване на задачи | По даден алгоритъм |
Топлинни машини и опазване на околната среда | Нови знания | Диференцирана с еднакво съдържание |
Двигатели с вътрешно горене | Нови знания | Групова работа за нови знания |
Топлинни явления | Обобщение | С предварително възложена от учителя задача |
Топлинни явления | Проверка и контрол | Тест |
За груповата работа подходящи интерактивни методи са: учебен проект, беседа, дискусия, проучване и решаване на казуси, изграждане на интелектуална карта, мозъчна атака.
Процесуален компонент на технологията
Независимо от избрания интерактивен метод методиката за групова работа включва следните технологични етапи:
- Определяне на екипите (на доброволен принцип).
- Избиране на групов отговорник (във всяка група).
- Обсъждане на условието на задачата (трябва да бъде разбрано от всички). Планиране на дейността, уточняване на етапите на решение на задачата.
- Разпределяне на „ролите“ (ако има вътрешно диференциране на дейността).
- Обсъждане на вариантите – отговорите са на основата на взаимен обмен на информация, опит и компетентности. Всеки член на екипа изразява своята позиция. Групата определя кой да записва общото решение. Предлагат се различни варианти на решение и записване на задачата.
- Провеждане на самоконтрол и взаимоконтрол на решението. Коригират се допуснатите грешки.
- Оценка и самооценка на изпълнението на задачата и на работата на членовете на екипа. Коментира се как са се справили всички в сравнение с постиженията при други задачи. Избира се кой да отчете дейността и да мотивира общото решение. Добре е всеки член на екипа да се научи да прави отчет според изискванията. Ако е нужно, се упражнява за това в групата.
- Отчитане на изпълнението на задачата по екипи пред цялата група. Изразява се мнение за представянето. Може да се внесат допълнения и корекции. Добре е учителят също да направи своята оценка, да поощри или порицае участниците в педагогическото взаимодействие и да обобщи представянето на всеки екип и на целия клас.
Всеки един от посочените структурни компоненти (етапи) на груповата работа се реализира на основата на интеракция. В зависимост от избрания интерактивен метод работата в екип има своя специфика (Тодорина, 2000).
Контролно-оценъчен компонент на технологията
За да бъде валидна предложената технология, е необходимо да се осъществи обратна връзка и да се проследи нейната ефективност.
За проверка на знанията и уменията на учениците след изучаването на раздела е приложено тестиране. Целите на теста изпълняват ролята на критерии за резултатност на педагогическия процес, която се измерва със степента на тяхната реализация.
За обратна връзка и установяване на отношението на учениците към технологията и на нейната приложимост е направено анкетно проучване. Чрез анкетата се събира информация от учениците за извършената от тях работа, за оценката и самооценката им по отношение на постигнатото.
Проведено е и педагогическо наблюдение, което осигурява необходимата информация за процеси и явления, свързани с използването на технологията.
Анализът на резултатите от тестирането на учениците в края на експерименталното обучение, от анкетното проучване и от проведеното наблюдение ни дава основание с удовлетворение да заключим, че предложената педагогическа технология е ефективна и успешно може да бъде използвана в обучението по физика и астрономия.
- 1. Андреев, М. (2001). Процесът на обучението. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
2. Андреев, М. (1976). Проблеми на педагогическата социология. София: Народна просвета
3. Андрейчин, Л. и др. (1994). Български тълковен речник. София: Наука и изкуство.
4. Гюрова, В. (2006). Интерактивността в учебния процес (или за рибаря, рибките и риболова). София: Агенция Европрес.
5. Гюрова, В. (1998). Андрагогия. Изкуството да обучаваме възрастните. София: Универсал Друмев.
6. Михова, М. (2002). Преподаването и ученето: Теории, стилове, модели. Велико Търново: Астарта.
7. Педагогика. Педагогические теории, системы, технологии (2000). Москва: Академия.
8. Речник на чуждите думи в българския език (2001). Пловдив: Хермес.
9. Современная западная философия. Словарь (1998). Москва: ТОН – Остожье.
10. Тодорина, Д. (2000). Ефективност на екипната организация на учебната дейност. Благоевград: Унив. изд. ЮЗУ.
- Йорданка Бойчева, ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“, Хасково
рецензент: доц. д-р Нели Димитрова