В живота си ние се ръководим първо от нашите емоции и чувства, а след това от нашите знания и мисли. Затова е от изключителна важност да умеем да познаваме, диференцираме, използваме и управляваме нашите емоции. Тази способност се определя като емоционална интелигентност. Формирането, развитието, прилагането и усъвършенстването на емоционалната интелигентност са предпоставка за пълноценни и хармонични взаимоотношения в личния и професионалния живот. Овладяването на разумни, полезни и икономични начини за справяне с проблемите, конфликтите и трудностите е пряко свързано с ефективността на личността в социума. В статията са разгледани водещи научнотеоретически постановки за емоционалната интелигентност.
Емоционалната интелигентност е комплексна цялост от поведения, способности, убеждения и ценности, която помага на човек успешно да реализира потенциала си, ако му се даде този избор. Тези умения човек научава повече или по-малко интуитивно. Различните автори представят различни дефиниции, които варират, съобразно с гледните точки на изследователите – философски, психологични, невролингвистични, социалнопсихологични и т.н. Независимо от различните дефиниции (Гарднър, Голман, Салови, Майер) за понятието „емоционална интелигентност“ на различните модели, описващи категорията, можем да обобщим, че това е умението да разпознаваме, осъзнаваме и контролираме нашите емоции, чувства и поведение, както и тези на другите хора. Формирането, развитието, прилагането и усъвършенстването на емоционалната интелигентност е предпоставка за пълноценни и хармонични взаимоотношения в личния и професионалния живот.
В книгата си „Теория за множествената интелигентност“ Хауърд Гарднър формулира идеята, че традиционните схващания за интелигентност, например коефициентът на интелигентност, не успяват да обяснят задоволително когнитивните способности и резултатите от действията на хората. Множествената интелигентност включва едновременно междуличностна интелигентност – „способността да се разбират намеренията, мотивациите и желанията на другите хора“, и вътреличностна интелигентност – „способността на човек да разбира себе си, собствения си емоционален мир, афекти, емоции и мотивации, способност мигновено да различава чувства, да ги назовава, превежда в символни кодове и използва като средства за разбиране и управление на собственото поведение“ (Гарднър, 2014).
Моделът на Питър Салови и Джон Майер разглежда емоционалната интелигентност от гледна точка на житейския успех, като помагаща на индивида да се ориентира и да действа в социалното си обкръжение. Салови групира отделните способности на личността в няколко главни сфери, а именно следните. Разбиране на собствените емоции – „самоосъзнатостта, пълноценното възприемане на чувството, докато то все още трае, е ключов елемент от емоционалната интелигентност. Ако не можем да забележим истинските си чувства, ние ставаме техни роби. Хора, които са по-уверени в чувствата си, направляват по-добре живота си, тъй като имат по-ясно отношение към личните си решения – от избора на спътник в живота до избора на работа“ (Salovey & Mayer, 1990). Управление на емоциите и мотивация – „контролът върху чувствата и изразяването им в адекватна форма са умение, което е тясно свързано със самоосъзнатостта. Мобилизацията на емоциите за дадена цел е изключително важна за вниманието, личната мотивация и творческите сили. Емоционалният самоконтрол (отлагането на възнаграждаването и потискането на импулсивността) е основна опора за всяко постижение“ (пак там). Разпознаване на емоциите у другите, това е способността, която е в най-тясна връзка с емоционалната осъзнатост и е може би най-основната човешка способност – емпатията. „Емпатичните хора са по-чувствителни спрямо фините социални сигнали, които подсказват нуждите или желанията на другите. Това ги прави по-подходящи за професии в областта на медицината, образованието, продажбите и мениджмънта“ (пак там).
В книгата си „Емоционалната интелигентност“ Даниъл Голман определя самоосъзнатостта, самодисциплината и емпатията като основна същност на емоционалната интелигентност. Говорейки за самоосъзнатостта, Голман излага мнението си, че тя е основата, върху която се формира емоционалната интелигентност. „Самоосъзнатостта е жизненоважна за психологическото прозрение; тъкмо нея цели да укрепи по-голямата част от психотерапията. Всъщност моделът на Хауърд Гарднър за вътреличностна интелигентност е не друг, а Зигмунд Фройд, великият познавач на тайната динамика на душата. Както показва Фройд, основната част от емоционалния живот е несъзнателна. Чувствата, които бушуват в нас, далеч не винаги успяват да прекосят прага на съзнанието. Емпиричното доказателство на тази психологическа аксиома идва например от експерименти върху несъзнателните емоции, като онова забележително откритие, че хората започват да харесват силно неща, които дори не помнят дали са виждали преди. Всяка емоция може да бъде и често е изцяло несъзнавана“ (Голман, 2011).