Емоционалната интелигентност – ключ към успешната реализация

Отговорността за собствените емоции е пряко свързана с емоционалната компетентност и емоционалната грамотност. Саморегулацията е умението за справяне с емоциите, за да могат те да съдействат, а не да пречат на изпълняваната в даден момент задача. Добросъвестност и способност да се отложи удоволствието заради постигането на целта. Саморегулирането ни позволява разумно да управляваме нашите емоции и импулси – да показваме или ограничаваме определени емоции в зависимост от това какво е необходимо и полезно за нас в дадената комуникативна или житейска ситуация. Голман твърди, че „умението да мобилизираме емоциите, за да постигнем някаква продуктивна цел, е вероятно най-важната ни способност. Независимо дали става дума за това да контролираме импулсите си и да отлагаме възнагражденията, да регулираме настроенията си така, че да помагат на мисленето, а не да му пречат, да намерим мотивация да не се отказваме, да продължаваме да се опитваме пред лицето на провала, или пък да намерим начин да влезем в „потока“ и така да се справяме по-добре с предизвикателството – това са все примери за силата на емоциите да насочват творческия ни импулс“ (Голман, 2011). Когато изясняваме процеса управление на емоцията, визираме механизъм на себерегулиране. Умението да се справяме с моментните импулси е едно от съставляващите навика за управление на емоциите. Когато говорим за управление на емоциите, имаме предвид управление на деструктивните импулси, тези, които пречат за постигане на целта или водят до необмислени постъпки.

За да оценим дадена житейска ситуация, се нуждаем от интелект, за да обмислим точно какви действия да предприемем и какво емоционално състояние ще бъде максимално ефективно за нея. Рецепта за всички ситуации не съществува. Метод за управление на емоциите – също. Сергей Шабанов и Алёна Алешина предлагат следния алгоритъм за управление на емоциите: „Необходимо е първо да се осъзнае емоцията. След това да се осъзнаят или разберат целите в дадената комуникативна ситуация, ясно да се определи „какво искаме“. Да се прецени в какво емоционално състояние ще сме „максимално ефективни“, за да постигнем тази цел. Да изберем способ за постигане на точно това състояние и да го изпълним“ (Шабанов & Алешина, 2014).

Според Голман „мотивацията да ставаш все по-добър в нещо, независимо дали става въпрос за свирене на цигулка, танци или генетика, означава поне отчасти да се чувстваш в „потока“, докато го правиш“. Това означава да изпитваш радост и удоволствие от заниманието с него. „Това е състояние, в което хората се отдават напълно на онова, което правят, посвещават му цялото си внимание, съзнанието им се слива с действието“ (Голман, 2011).

Едно от основните социални умения е способността да се изразяват собствените чувства. В междуличностните отношения е възможно да се повлияе дадена ситуация чрез контрол и управление на емоциите, които изпитват хората. Успешната социализация и добрите социални навици се детерминират от добро владеене на емоциите във взаимоотношенията. Това се получава след точно „измерване“ на социалните ситуации и отношенията между хората, спокойно взаимодействие, водене на преговори и регулиране на спорове, сътрудничество и колективна работа, все елементи от успешното управление на превенцията на конфликтите. Голман твърди, че: „При всяко общуване ние излъчваме емоционални сигнали, които влияят на събеседниците ни. Колкото по-умели сме в изкуството на социалния живот, толкова по-добре контролираме тези сигнали“ (Голман, 2011).

Според Мадлен Алгафари именно емоционалната интелигентност позволява да се отговори на въпроса защо при еднаква обща интелигентност някои хора са по-успешни от други. „За да се адаптираме към един постоянно променящ се свят, класическата интелигентност не е достатъчна. Начинът, по който приемаме промените, е определящ. Непрекъснато ни се налага да прибягваме към т.нар. емоционална интелигентност: нашата способност да използваме по най-добрия начин емоциите и интуицията си“ (Алгафари, 2014).