Съвременното обучение, основано на компетентност, е подход на преподаване и учене, който се използва по-често при изучаването на конкретни умения, отколкото като синтез в абстрактното обучение. Оттук и разширяването на концепцията за езикова компетентност до комуникативна компетентност, разбирана като знание и използване на езика в четирите му основни параметъра:
- граматически;
- психолингвистичен;
- социокултурен;
- същностен.
Същност на комуникативния метод
Същността на комуникативното преподаване на чужд език е, че учебният процес е модел на комуникационния процес. Преминавайки от езика като обект на изследване към езика като възможно най-автентичното изразно средство, комуникативният метод дава голямо пространство за практикуване на устни умения, които със сигурност са най-използвани в съвременното общество.
Комуникативният метод поставя акцента върху изучаването на чуждия език като инструмент за социална комуникация – говорещият и събеседникът (със съответните им психологически и социални роли) си взаимодействат във време и на място, т.е. в реална ситуация, за конкретна цел (комуникативното намерение, изразено чрез лингвистична функция) и по определена тема (понятие). Оттук и традицията да се дефинират комуникативни подходи, като се използва идейно-функционално-ситуационната триада.
Принципи на комуникативното обучение:
- стимулиране на когнитивните процеси при учениците;
- активиране на участниците в образователния процес;
- насърчаване на учениците да изразяват собствените си мнения и чувства и да използват собствения си опит в симулирана или създадена реална ситуация в образователния процес;
- насърчаване на учениците да поемат отговорност за собственото си обучение и да развиват учебни умения.
При комуникативното обучение учителят играе различни роли – информатор, консултант (ресурсен консултант), наблюдател (мониторинг на знания) – на различни етапи от урока.
Развитието на различните компетенции има за цел гарантирането на адекватна подготовка на учащия, съответстваща на неговата бъдеща личностна и социална реализация.
Постигането на тази цел се гарантира от наличието на следните задължителни условия:
1) Стимулиране на мотивацията – учителят трябва да мотивира и стимулира ученика, да съдейства за оптималното разгръщане на неговия потенциал и да го поощрява да търси, намира, развива и прилага своите компетенции.
2) Пълна иновация в технологиите – изграждането на различните компетенции трябва да е тясно свързано с развитието на технологиите.
3) Запознаване с индивидуалните нагласи и способности – тази насока трябва отново да бъде застъпена от учителите. Разговорите с учениците, изслушването на тяхното мнение, опознаването на техните насоки и нагласи са важен фактор в развитието на системата от компетентности на младите хора в процеса на образование.
В заключение, използването на компетентностния подход в обучението, в частност – чуждоезиковото, привежда образованието в съответствие с новите реалии и тенденции в съвременния свят и подготвя подрастващите за пълноценен и хармоничен живот в актуалните условия на глобализация и многокултурност. Но и на многоперспективност.
- 1. Вацов, Св. (2015). Предизвикателствата на компетентностния подход
2. Радев, П. (2005). Обща училищна дидактика. Пловдив: Унив. изд. „Паисий Хилендарски“.
3. Рангелов, С. (2005). Методически основи на ранното чуждоезиково обучение. София: Архимед.
- Калина Караянева-Аврамова, 17 СУ „Дамян Груев“, София
рецензент: проф. дпн Росица Пенкова