Проблемът за функционалната неграмотност сред голяма част от етническите малцинства у нас е особено актуален. Решението на този проблем трябва да се търси още в началния етап на основната образователна степен и целенасочено да се работи за ограмотяване на подрастващите. Това е предпоставка не само за овладяването на книжовния български език от децата билингви, но и за успешното им социално включване. Образователната ни система не е достатъчно подготвена, за да посрещне разнообразието от учащи се в съвременната мултикултурна реалност и да осигури интегрирането на етническите малцинства. Несъвършенствата в системата би могло да се преодоляват чрез взаимодействие между училището и социума, в сътрудничество, интеракция и педагогическа комуникация. Само в подобна интеграция и единство на изискванията може да се постигнат общите цели в образованието. Факт е, че при постъпването си в училище значителна част от децата не владеят достатъчно добре или изобщо не владеят български – езикът, на който се извършва обучението им. Факт е също, че в по-голяма част от семействата на тези деца се говори изключително на майчиния език и извън училище те нямат възможност да упражняват българския език. Тези фактори поставят началния учител пред съществено изпитание, а именно – постигането на ефективно ограмотяване на учениците.
Подходът „с всички по един и същи начин“, използван десетилетия наред в образователната ни система, определено е погрешен. Затова е необходимо да се ориентираме към вариантен модел на обучение. Тези съображения послужиха като основен мотив за провеждането на задълбочени емпирични изследвания и конструирането на модел за ограмотяване на ученици в 1. клас в двуезична среда. Моделът може да функционира като концепция с иновативен нюанс, защитена с конкретно работещи в практиката технологии в помощ на учителите за реализиране на резултатен и ефективен за учениците от етническите малцинства образователен продукт от процеса на ограмотяване, осигуряващ и гарантиращ необходимата педагогическа подкрепа за оптималната подготовка на всяко дете за училищно обучение.
Овладяването на родния език като система и структура, усвояването на уменията за изразяване, съобразно със ситуацията, водят до обогатяване на езиковата култура на децата. В това отношение обучението по български език и литература на учениците от 1. клас е важно и определящо. То е от огромна полза в обучението по всички задължителни учебни предмети, отговаря напълно на интереса и желанието на децата, създава условия за положителна емоционална нагласа и цялостно развитие на детската личност. Важно е всеки учител, преподаващ български език и литература, да има сериозни знания и умения, както и реални представи за особеностите на малкия ученик, за да може ефективно да организира и провежда обучението по предмета.
Психолого-педагогическият аспект на проблема днес се изразява в търсенето на такава организация на обучението, при която влиянието на по-бавния темп в овладяването на езика върху психологическото развитие на децата билингви да се сведе до минимум. Езиковеди и психолози застъпват тезата, че множество деца от малцинствените групи отпадат от образователната система не само по социални причини, но и защото не овладяват езика навреме и това предизвиква трудности при възприемането на учебния материал по-късно. Така се създава верижна реакция, а резултатът е, че тези деца остават изолирани като възрастни, вместо да се интегрират.
В тази посока е и констатацията на Михаил Виденов: „Овладяването на езика е база за развитието на децата. Ако не се овладее държавният език, те не биха се справили, защото мисълта трябва да се облече с думи. Неумението да си служат с официалния език намалява шансовете на децата билингви за социално включване и е предпоставка за цялостно изоставане“ (Виденов, 1998).
Подкрепата за децата билингви да напреднат в овладяването на езика цел трябва да става в две форми. От една страна, трябва да се работи с тях в занималнята или в допълнителни часове. Освен това обаче всички учители трябва да бъдат обучени да преподават учебния материал така, че да помогнат на децата, които не владеят добре езика.