Ролята на приказките в обучението по български език за интегрирането на ученици в двуезична среда

За по-доброто овладяване на българския книжовен език от деца билингви в 1. клас допринасят разнообразните средства на фолклора и литературата: народни приказки и песни, обичаи, празници, легенди и др. Редовните занимания с четене на народни приказки и легенди, със заучаване на стихотворения и песни могат да предпазят децата от трудности при възприемането на учебния материал по-късно.

Проведените наблюдения в педагогическата ми практика показват, че използването на фолклора в часовете по български език и литература в 1. клас допринася много за развитието на комуникативните умения на учениците.

Великият руски учител К. Д. Ушински отдава голямо значение на народните приказки и ги включва в своята педагогическа система. Той вижда причината за успеха на приказките при децата в това, че простотата и спонтанността на народното изкуство съответстват на същите свойства на детската психология. Както е известно, педагогическият идеал на Ушински е хармонична комбинация от умствено и морално-естетическо развитие. Според твърдото му убеждение тази задача може да бъде успешно изпълнена, при условие че материалът на народните приказки се използва широко в образованието.

Споделям убеждението, че един от начините за формиране на социално желани модели на поведение у децата е чрез въздействието на творба с високохудожествена стойност – приказката. В практиката си използвам приказката като основно средство за изграждане на добродетели у подрастващите и за предотвратяване на неприемливо поведение. Приказката има голямо възпитателно и познавателно значение за детето. Това е любимият жанр на много деца. И неслучайно в учебната програма на началното училище са включени различни приказки.

Обърнах се към изучаване на приказките в 1. клас, защото в съвременния ни свят проблемът с липсата на интерес към четенето у децата в началното училище (и не само) е особено наболял.

Приказките са важен образователен инструмент, развиван през вековете от хората. Животът, популярната практика в образованието убедително доказват педагогическата стойност на приказките. Светът на приказките е красив и завладяващ за децата; те са пленени от интересния сюжет, необичайната атмосфера, смелите, милите, силните герои. Приказните образи допринасят за активизирането на функцията на въображението (пресъздаващо и творческо).

Приказките имат огромно и непринудено влияние и по отношение на моралното възпитание на децата. Запознавайки се със сюжета на приказката и преживявайки всички събития с героя, детето изгражда представи и за възможни житейски ситуации, формирайки, „възпитавайки“ в себе си умения за решаването и преодоляването им.

Когнитивната страна на приказката също е важна. Те остават и до ден днешен първата и необходима стъпка в познанието. Чрез тях се отварят универсалните връзки на нашия съвременник с многослойната култура от предишни епохи, с културите на други – съседни и далечни народи.

Приказката се използва като средство за развитие на речта. По-малките ученици с желание разказват приказки, запазвайки приказни образни изрази и визуални средства, както и особената синтактична структура на речта, възприета в приказките, структурата на изреченията, оживеността на разказа.

Детето и приказката са неразделни, създадени са един за друг и затова запознаването с приказките трябва да бъде включено в образованието и възпитанието от най-ранна детска възраст. Играта, четенето и разказването на приказки предполагат изграждането на емоционална стабилност и позитивна нагласа. Приказката е предназначена да формира ума и качествата на детето. В начална училищна възраст се развиват най-интензивно всички когнитивни процеси, започва да се формира личността и децата са особено податливи да изграждат социално желателни поведенчески модели.

Чрез възприемането и осмислянето на приказните текстове малките ученици усвояват определени модели на социално поведение. Добрите герои в приказките са умни, силни, работливи, милостиви, разумни, находчиви, съобразителни, красиви и т.н., благодарение на тези свои качества те успяват да преодолеят изпитанията, на които са подложени, и накрая са възнаградени. Лошите герои са слаби, зли, грозни, мързеливи, несъобразителни и т.н., като резултат от това се провалят при изпитанията, в края на случката винаги са изобличени и наказани. В това е и въздействието на приказките – да отправят своето послание, да обяснят по необикновен начин света, който ни заобикаля, както и делата на човека в него, а малкият слушател или читател да ги оценности, като обогати социалния си опит, открие своята позиция и изрази мнението си.

Приказката е способна и да стимулира и подхранва вътрешни сили у детето, необходими при сблъскването му с трудности, като същевременно го подпомага в осъзнаването на трудностите и му подсказва решения на вълнуващите го проблеми. Приказките засягат и теми като ценности, чувства, приятелство и семейство…

В заключение, смятам, че възможностите на приказките за развитието на детето са неизчерпаеми, както и приложението им в обучението в началното училище, в частност по български език и литература, е неограничено. Много важна е и ролята им за по-доброто овладяване на комуникативноречевите знания и умения, а като следствие – и за по-доброто интегриране на учениците в двуезична среда.