В съвременните условия, когато училището се утвърждава като средище за идеи и културен живот, проблемът за възпитанието на ценностите търси решение в цялостния училищен живот, в класната и извънкласната подготовка на учениците по всички учебни дисциплини.
Настоящата статия е опит да се разкрият възможностите на спортните дейности за възпитаване и самовъзпитаване на ценности у учениците. Теоретичните постановки се основават на изследване на 180 ученици от втория етап на гимназиалната степен, отговорили на 10 въпроса в анкетна карта, чрез която се цели да се установи доколко младите хора се интересуват от спорта в училище и извън него, влияе ли спортуването върху изграждането на ценностната им система, възприема ли се от тях здравословният начин на живот като вид ценност.
В науката ценностите се определят като „продължителни вярвания, че даден тип поведение или крайно състояние на съществуване е личностно и социално предпочитан пред противоположен тип поведение или крайно състояние на съществуване“ (Нелсън 2008). Някои автори разграничават два основни типа ценности: инструментални и терминални. Инструменталните ценности отразяват средствата или начина за постигане на целите, те представят допустимите или приемливи поведения, които човек може да използва за постигането на определена цел или желано състояние. Сред инструменталните ценности се поставят амбицията, честността, независимостта и смелостта. Терминалните ценности, обратно, представят целите, към които се стремим, или крайното състояние на съществуване. Пример за терминалните ценности са щастието, любовта, удоволствието, самоуважението и свободата (вж.: Боянова 2013: 202).
Доказано е ползотворното влияние на физическата активност при умствено натоварване, при стрес, при психически нарушения, при телесни заболявания, при проблеми с регулацията на емоциите и поведението (Бъкуърт, Дишман 2002).
Спортът не само че намалява риска от физически болести, но и успешно се използва като алтернативна форма на превенция и лечение за психични нарушения. Известно в психологията е, че спортните занимания може да повлияят в различни аспекти на психичното развитие: при самооценката, социализацията и регулацията на емоциите. Заниманията със спорт подпомагат постигането на чувство за собствена ценност и успех, за вътрешно удовлетворение и гордост. Той е възможност за превенция на агресивното поведение, когато чувството на малоценност и срам води до враждебност и гняв към околните, като личността прехвърля вината за собствените си провали към другите хора (Трейси, Робинс 2003).
Физическите и дихателните упражнения могат успешно да се използват при деца със силно изразено агресивно поведение – прогресивна мускулна релаксация, дихателна гимнастика за намаляване на възбудата при гневен изблик; участие в групов спорт. Управлението на агресивното поведение трябва да бъде част от емоционалната социализация на децата както в семейна, така и в училищна среда (Пико и др. 2006).
Превенцията и терапията на агресията включват спорт, поведенчески техники, които целят да намалят импулсивното поведение, техники за управление на гнева, психодрама, музикотерапия, арттерапия, танцова терапия (Смейстар и др. 2006). Във връзка с разглежданата проблематика може да се каже, че при заниманията с фитнес (със силови упражнения) се очаква да се намали нивото на стрес и напрежението от всекидневието, да се повиши жизненият тонус, а с това да се допринасе за подобряване на самочувствието на обучаваните.
Анализът на резултатите от направеното изследване, макар и да не се основава на представителност, дава актуална информация и позволява да се направят изводи, които да послужат като основа за разгръщане на по-цялостно изследване за влиянието на спортуването върху психическото развитие на младите хора в съвременните условия, за самооценката на ценностите и възможностите на спорта за изграждане на ценностната система, за мотивацията за водене на здравословен начин на живот.
Въпрос 1: Какво Ви помага за преодоляване на умората от ученето? (възможни са повече отговори)
Голяма част от отговорите (75%) са в полза на спорта. Другите възможности, които анкетираните посочват, се разпределят както следва: някаква развлекателна дейност (28%); почивка и сън (25%); посещение на кино, театър (15%); промяната на дейността (8%). И въпреки че въпросът позволява повече отговори, ясно се вижда, че младите хора разчитат предимно на спорта, като някои от тях не изключват и други възможности за преодоляване на умората.
Въпрос 2: Влияе ли положително спортната тренировка върху ученето?
Тази преценка на анкетираните е в корелация с отговорите на първия въпрос. Повече от половината (66% от младите хора са категорични за положителното влияние на спортната тренировка върху ученето. Може да се приеме като положително и мнението на тези, които смятат, че влиянието е само в някои отношения.
Въпрос 3: Освобождава ли Ви спортната тренировка от стреса в ежедневието?
Очаквана е позицията, която анкетираните заемат с отговорите на този въпрос. 92% от тях потвърждават, че чрез спорта преодоляват стресови ситуации. Останалите 8% не са категорични, но отговорът им е положителен с уточнението „да, понякога”.
Въпрос 4: Помага ли спортната тренировка за доброто Ви настроение?
Големите ученици приемат спортната тренировка като фактор за повишаване на настроението. Почти половината от анкетираните (48%) намират винаги връзка на спорта с психическото състояние и по-конкретно с влиянието му върху настроението, 41% също умеят да ги свържат. И при отговорите на този въпрос остава онази малка част (11%), която показва незаинтересованост и не приема спорта с положителни въздействия.
Въпрос 5: Как преценявате обучението по ФВС във Вашето училище?
Преценката на учениците за обучението по ФВС е в много голяма степен положителна. Тя се резпределя между учениците в почти равностойно процентно съотношение: за 31% ФВС помага за преодоляване на умората от ученето, 22% от анкетираните го определят с най-важно значение за здравословното укрепване на организма, а 19% изтъкват прякото му отношение към здравословния начин на живот. Съвсем естествено някои от учениците (13%) го характеризират като любим учебен предмет, а други (8%) пък не го предпочитат, защото часовете ги изморяват. Макар и малък процент (8%), но все пак има ученици, които отбелязват намаляването на спортните дейности в условията на пандемия.
Въпрос 6: Посещавате ли редовно занятията по ФВС? Защо?
Отговорите показват, че почти всички ученици (93%) посещават редовно занятията по ФВС. Причините за това може да бъдат изяснени при корелацията с отговорите на въпрос 5, които показват, че учениците осъзнават ползите от обучението по физическо възпитание и спорт, които имат не само възстановителен и укрепващ ефект върху здравето на човека, но и емоционално въздействие върху него.
Въпрос 7: Спортувате ли извън часовете по ФВС?
Данните показват, че учениците имат положителна нагласа към спорта. Почти половината от анкетираните (45%) спортуват извън часовете по физическо възпитание и спорт, а и една голяма част (39%) от останалите все пак понякога също правят това. Не са много тези (16%), които разчитат само на обучението по ФВС, но остава въпросът за това, доколко у тях са изградени навици за спортуване, които да предполагат занимания със спортни дейности и след завършване на средното образование.
Въпрос 8: Съгласни ли сте с твърдението, че спортът помага за формиране на цанности? Кои са те (при положителен отговор)
Данните от анкетирането показват, че младите хора (97%) са съгласни с това твърдение и посочват различни ценности: честност, самоконтрол, амбиция, отговорност, смелост, бодрост/жизнерадост. Прави впечатление, че анкетираните избират не само инструментални, но и терминални ценности като: щастие, постижение, вътрешен мир, себеуважение, приятелство, удоволствие, свобода, просперитет, социално уважение, вълнуващ, деен живот.
Въпрос 9: Как определяте здравословния начин на живот?
И тук съвсем естествено анкетираните (86%) правят връзка с предишния въпрос и отговарят, че здравословният начин на живот определят като ценност, към която се стремят. Малък е броят на анкетираните (12%), които мислят, че тази ценност е непостижима за тях.
Въпрос 10: Посочете три важни за Вас ценности, които са повлияни от спортуването Ви.
При свободния отговор в края на анкетната карта анкетираните извеждат в реда на предни позиции ценности като: отговорност, честност, амбиция. смелост
Анализът на данните, получени от анкетирането, макар и с неголям брой въпроси, дава основание да се направи извод, чието потвърждение може да се търси при едно по-обемно изследване по подобни въпроси. Младите хора осъзнават ползите от спортуването, убедени са, че физическата активност влияе положително върху психическото им състояние. Умеят да идентифицират ценности, които се формират чрез спорта, определят здравословния начин на живот като важна ценност, към която се стремят.
Преценката им за обучението по физическо възпитание и спорт е до голяма степен положителна. Те осъзнават ползите от обучението по физическо възпитание и спорт за здравословния живот, но може да се направи извод, че е необходимо да се положат усилия в тази посока, за да се засили ролята на обучението по ФВС, както и на извънкласните и извънучилищните дейности, за да осмислят учениците възможностите и ползите от водене на здравословен начин на живот.
- 1.Боянова и др. 2013: Боянова, В. и авторски колектив Обучение на педагогически специалисти за превенция на училищното насилие, агресията и други негативни прояви. Наръчник за обучители. ДЗЗД Обединение за обучения „Не на насилието“, С. 2013 г.
2.Бъкуърт, Дишман 2002: Buckworth, J., Dishman, R.K. Exercise psychology. Human Kinetics Publishing Inc. 2002.
3.Нелсън, Кук 2008: Nelson, D. L. Quick, J. C. Understanding organizational behavior. Third Edition. USA, South-Western Cengage Learning, p. 105-112, 124-127.
4.Пико и др. 2006: Piko, B.F., Keresztes, N., Pluhar, Z.F. Aggressive behavior and psychosocial health among children. Pers Individ Dif. 2006.
5.Смейстар и др. 2006: Smeijsters, H., Cleven, G. The treatment of aggression using arts therapies in forensic psychiatry: results of a qualitative inquiry. Art Psychotherаpy, 2006.
6.Трейси, Робинс 2003: Tracy, J.L., Robins, R.W. “Death of a (narcissistic) salesman”: An integrative model of fragile self-esteem. Psychological Inquiry, 2003.
- гл. ас. д-р Стефан Милетиев,
СУ „Св. Кл. Охридски”, Департамент по спорт