Умения, развивани във фитнес обучението на студенти в условита на пандемия

Заниманията по дисциплината „Спорт“, както и по-конкретно фитнес обуче­нието на студенти от различни специалности в Софийския университет „Св. Кл. Охридски” имат пряко отношение към здравословното укрепване и подобряване на работоспособ­ността на студентите за компенсиране отрицателните последици от повишеното умствено натоварване.

В условията на пандемия, когато фитнес обучението се осъществява в електронна среда, преподавателят управля­ва тренировката дистанционно. В зависимост от тренировъчния опит в дистанционното обучение се обосо­бяват две основни групи – начинаещи (обучавани за първа година – присъствено през първия семестър и дистанционно през втория семестър) и напреднали (обучавани за втора година през втория семестър, като през първата година обу­чението е осъществявано присъствено във фитнес зала). Това разделяне е ус­ловно. Прогресът зависи от много фактори. Условни са и времевите граници между двете групи – една или две учебни години, тъй като студентите напредват различно.   Преминаването в различен стадий на тренираност става постепенно, в продължение на месеци.

Кризисната ситуация, в която се осъществява обучението, обаче не може да промени главната цел, крайният резултат (ефектът), който се очаква от фитнес подготовката, а именно – съразмерно физически развити личности, способни да действат активно, с повишена работоспособност и здравословен начин на живот.

Процесът на фитнес обучение съдейства за създаването и непрекъснатото развиване на двигателни умения и навици, които са важен компонент на учебното съдържание.

В теорията и методиката на физическото възпитание и спорта двигателното умение се разглежда като придобита способност за неавтоматизирано, съзнателно управляване на движенията въз основа на натрупания двигателен опит и знания (Гаврийски 2005).

В практическата дейност се проявяват два вида умения:

• умения, които се развиват в началния стадий при овладяване на техниката на физическите упражнения, когато движението се изпълнява правилно в общи линии с активно целенасочено внимание на студента;
• умения да се извършва двигателна дейност, свързана с неочаквано възникнали двигателни задачи в сложна и бързо изменяща се обстановка.

 

Тези умения никога не се автоматизират напълно; те са умения, които са на по-висш етап в двигателната дейност на човека (Рачев и др. 1998).

Във фитнес обучението, в което се осъществява обща и специална физическа подготовка, се развиват различни умения, необходими на обучаваните за осъществяване на пълноценна фитнес тренировка с различни видове уреди. Във връзка с тактическата и психологическата подготовка у студентите се изграждат и други умения, необходими им за поддържане на здравословен начин на живот, за преодоляване на възникнали стресови ситуации, за повишаване на работоспособността и когнитивната дейност, т. е. умения за анализиране, оценяване и контролиране на определени жизнени ситуации.

Такава постановка дава възможност уменията, развивани във фитнес обучението, да се разглеждат като сложни структури, която съдържат умения-компоненти.

Да се формира умение за пълноценна фитнес тренировка, означава да се изгражда система от взаимосвързани умения-компоненти, като се отчитат условията на конкретна ситуация. На практика това са умения, които заедно с познанията, придобити във фитнеса, изграждат структурата на фитнес компетентностите на обучаваните. А такива умения и компетентности не е възможно да бъдат изградени в няколко занятия. Необходимо е те да бъдат развивани през целия системен курс по фитнес.

Обучението във виртуална среда създава особени затруднения. Преподавателят трябва много внимателно да следи на монитора изграждането на уменията, за да не пропусне да забележи неточности в управлението на движенията, свързани с изпълнение на различни видове упражнения.

С учебна цел умението, което трябва да бъде формирано у студента като краен резултат, се разчленява на структурообразуващи звена:

• звено на общите двигателни умения – това са умения за изпълнение на общоразвиващи упражнения;
• звено на специални двигателни умения – за работа с фитнес уреди, за правилно дишане при натоварване и пр.
• звено на ситуативни умения – това са умения за анализ на физическото състояние, за преценка на физическите възможности, за саморегулация и самоконтрол на психичното и физическото здраве (Милетиев 2019).

 

Това разделяне, разбира се, е условно и оправдано единствено от дидактическа гледна точка, само заради необходимостта да се подпомогне процесът на обучение.

Като се има предвид, че изграждането на сложната система от умения-компоненти се осно­вава главно на спираловидния принцип в обучението, студентите най-напред на емпирично равнище се подготвят за самостоятелно изпълнение на упражненията. Преподавателят показва, а студентите внимателно наблюдават на своите екрани изпълнението. Във връзка със самостоятелното повторение на движенията и затвърждаване на уменията в домашни условия, преподавателят предоставя на студентите записи на упражненията.

На следващи етап у студентите се формира теоретична представа, като преподавателят чрез електронни ресурси подпомага този процес в условията на дистанционното обучение.

На ново, по-ви­соко равнище от спиралата на обучението по-нататък трябва да се разгръщат умения за по-високи постижения. И именно на този етап се срещат най-големи затруднения в условията на електронна образователна среда. Извън фитнес залата, в домашни условия студентите са ограничени в използването на уреди, както и при прилагане на специални техники за повишаване на жизнения тонус и за развиване на фитнес компетентностите.

Такова поетапно формиране на уме­нията се осъществява и във взаимодействие с овладяването на друг вид спорт, което също е ограничено поради изолацията в пандемичната ситуация.

Трудностите в дистанционното обучение произтичат и от ограничението в броя на занятията със студенти от Софийския университет. Това ограничение налага и ограничаване в програмата и възможностите на тренировъчното натоварване. От друга страна обаче, студентите по свой из­бор може да използват свободното време за постигане на напредък във фит­нес подготовката, като използват допълнителни възможности за тренировка. Препоръчва се седмичното натоварване със силови упражнения да се редува с допълнителни спортни занимания през свободните дни като: бягане и колоез­дене, което е възможно дори и при най-строги ограничения на пандемичната обстановка. За разлика от силовите занимания, които протичат при преобладаващ анаеробен режим на енергетично осигуряване, цикличните спортове, провеж­дани в предимно аеробен режим, значително подобряват и икономизират кардио-респираторната адаптация както по време на натоварването, така и при покой.

Резултатите от работата показват, че по-голяма ефективност на дистанционното обучение се постига при начинаещи. В обучението на напреднали се срещат по­вече трудности. Дистанционното обучение има своето място в условията на изо­лация, за преодоляване на определени стресови ситуации, за подържане на здравословен начин на живот при невъзможни или затруднени посещения във фитнес залата.