Разкриването на психическите и логически механизми на когнитивните операции са в основата на изграждане на представа за число, величина и измерване, пространство, време и геометрични фигури и форми. Необходимо е да се създадат условия и възможности на детето във формите на педагогическо взаимодействие да изследва, трансформира, експериментира и моделира различни по големина, количество и пространствено разположение обект, да осмисля принципа за инвариативност (съхранение) на основните свойства на величините, да сравнява и групира обекти въз основа на различни признаци, връзки и релации, да подрежда обекти в низходяща и /или възходяща последователност по даден признак, да съотнася елементите на две множества и да определя отношението между тях, да измерва и брои количествено и поредно, да изразява вербално резултатите от своите практически или умствени действия, да открива разнообразието на характеристиките на обектите в заобикалящата го действителност, да споделя, аргументира съждения и умозаключения на елементарна основа. В процеса на обучение по математика детето работи със заместители (модели) на реални предмети и обекти от действителността, чрез които се формира представа за конкретна математическа величина. Изборът на действие (практическо или умствено) от детето зависи както от сложността на математическата познавателна информация, така и от нивото на интелектуално-познавателно развитие на детето. „Обучаването в заместване на реалните обекти и отношения с помощта на моделиращи средства създава благоприятни предпоставки за развитие на символната функция у децата. Символът е изобразяване на интелектуално или духовно понятие посредством форма, която го обощава и изразява с помощта на конкретен ил словесен образ“ (Здр. Узунова, 2009)
В съдържателен аспект значението и функциите на основните когнитивните операции относно формирането на елементарни математически представи за обектите и отношенията между тях в действителността могат да бъдат определени като:
Класификация – логическа мултипликация на класовете; понятийно класи-фициране на предметите и явленията; обобщаване и конкретизиране като пренасяне и прилагане на общото върху единичното; схващане на отношенията между част и цяло.
Сериация – отделяне на признаци и части на обектите; подреждане на обектите по един или повече признаци; схващане на разлики и общи черти между сравняваните обекти; намиране на отношения и взаимовръзки между тях.
Пространствено ориентиране – правилно съотнасяне на вертикала спрямо хоризонтала в координатна система като отношение между рамки, независима от останалите обекти; представяне на отношенията на обектите в пространст-вото и оценка на техните параметри.
Измерване – правилно (вярно) съотнасяне на дължините на измерваните обекти в релационно отношение на основа заключение за транзитивност, разбиране на отношенията между мерната единица и измерваната величина по даден параметър.
Механизмите на изграждане на когнитивните операции може да се установят чрез приложение на наложилата се в предучилищното пространство тестова батерия “ТЕКО” по теорията на Ж. Пиаже. Тестът е адаптиран и стандартизиран за наши български условия и потвърждава адекватността на дооперационалния стадий при деца от предучилищна възраст и по-конкретно проявата на следните видове интелект: образен (фигурален) като способност на детето за опериране с информация, която е кодирана преди всичко в сетивни образи. Включва и способността за разбиране на пространствените отношения и оценка на техните параметри; семантичен като способност за извличане на информация от езиково-понятиен материал, кодиран в думи, изречения, текст; практически като способност за опериране с конкретни предмети или техните материализирани форми и изображения.
Образователният процес по математика в условията на детската градина чрез ситуациите като организирани основни форми на педагогическо взаимодействие в практическа, игрово-познавателна и обучаваща среда предполага възприемане и осмисляне от децата на познавателната информация с математическа насоченост чрез моделиране на опита им в компетентности. Може да се обобщи, че учебното съдържание съобразно спецификата на математическата подготовка на детето в предучилищна възраст трябва да обезпечи изграждането на елементарните математически представи, върху които в условията на училищната среда се овладяват математическите понятия в система. Те от своя страна стимулират интелектуално-познавателния темп на развитие на децата. Стимулирането на познавателната активност с математическа насоченост у децата се реализира успешно чрез мобилен и адекватно организиран образователен процес по математика съобразен както с методическите изисквания, така и с психологическите изисквания, обусловени от възрастовите характеристики на децата от предучилищния период, сензитивността и индивидуалния темп на развитие на всяко дете, мотивацията на децата за участие в ситуациите и тяхната емоционална удовлетвореност.
- 1. Захариева, Р., Гетова, К. Тестове за диагностика на психичното развитие на детето. СУ”Св. Кл. Охридски”- ЦИУУ, С., 1999
2. Капитанова, Д.Методика на формиране на математическите представи в детската градина. УИ“Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2018
3. Пиаже, Ж. Избраные психологические труды. Психология интеллекта. Логика и психология. М., Просвета,1992
4. НАРЕДБА № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование Обн. – ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г., в сила от 01.08.2016 г.
5. Узунова, Здр. Моделирането при формиране на математически представи. В – сп. Предучилищно образование, кн.7/2009
- доц. д-р Катя Гетова
СУ „Св. Климент Охридски“ – ДИУУ