Стадият на формалните операции започва след 11 годишна възраст до края на юношеския период. Тук мисленето като познавателна функция се доближава до мисленето на възрастнния човек. Доминанта е хипотетико-дедуктивната форма на мисловния процес, която е в основата на разбиране и откриване на множество причинно-следствени връзки между предметите и явленията в заобикалящата действителност.
Основните механизми, чрез които детето преминава от един етап в друг етап на когнитивно развитие са асимилация, акомодация и равновесие. Асимилацията е стремеж на индивида при взаимодействие с околната среда да вгради и да приеме (асимилира) обектите във вече изградените когнитивни структури и схеми. Асимилацията се явява своеобразна систематизация на въпросните обекти. Акомодацията се свързва със стремежа на индивида да се промени в отговор на изискванията на обкръжаващата го среда, т.е. да промени и измени действията и представите си в съответствие с познавателната среда. (по Ж. Пиаже, 1992) Следователно натрупаният познавателен и социален опит у детето води до състояние на когнитивно равновесие и хармония със заобикалящата го среда. Разбира се изградените когнитивни компетентности у детето за околната действителност не са константна величина. Те се надстройват йерархично съобразно динамиката на познавателния темп на развитие на детето.
Може да се обобщи, че всеки един от възрастовите периоди на интелектуално-познавателно развитие се характеризира с определена сензитивност и динамичност и е от значение за стимулиране и развитие на транспорна култура у децата. Приоритет има периодът на предучилищна възраст, в който започва изграждането на когнитивните компетентности у децата за ориентиране и адекватно поведение в условията на пътната среда. Ето защо всеки педагог трябва да познава специфичните характеристики на когнитивно развитие на детето за конкретния възрастов период, както и да се съобразява с психо-физиологичните особености на децата, а именно: ограничени зрителни възприятия поради нисък ръст и тясно поле на периферното зрение; недиференцирани слухови възприятия; неустойчивост на вниманието; непълно и неточно ориентиране във времевите и пространствени отношения между обектите в действителността; повишена двигателна активност и поведение на пътя (по В.Паунов, 2010).
Развитието на когнитивна сфера е от съществено значение за детето като участник в движението, за да може то да открива и осъзнава събития или обекти в условията на пътната среда. В детската градина детето се научава да диференцира значимата за него информация като участник в движението като сравнява информацията с натрупания познавателен опит, за да разбере логиката на събитията и да вземе адекватно решение. От значение са също качествата на възприятието и вниманието, на оперативната памет, на интелекта като цяло. Взаимовръзката между качествата на възприятието и способността на приемане и преработка на информация обуславя отделянето на значимата за детето информация.
Психо-физиологическите и физически особености на детето като участник в пътното движение са обект на редица изследователи в теоретико-приложен аспект. Най-голям принос за възпитанието и обучението на децата от предучилищна възраст по БДП има д-р Галина Хайдар, която успешно съчетава психолого-педагогическите си компетентности с научно-изследователска и приложна дейност в масовата практика на предучилищното образование.
Спецификата на психо-физиологичните особености на детето от предучилищна възраст като зрителни и слухови възприятия (периферно зрение и бинаурален слух), безопасна дистанция и скорост; двигателни функции и активност са от значение за формиране на умения за ориентиране и безопасно поведение в условията на пътната среда, за се чувства детето сигурно. Във всеки етап от възрастовото развитие когнитивното равновесие с пътната среда има различни нюанси, което се обуславя както от разбирането, така и от отношението на детето към опасностите на пътната среда.
Зрителните възприятия на детето от предучилищна възраст са непълни, неточни и твърде ограничени. Причина за това са както малкият ръст на децата, така и стесненото поле на периферното зрение. Развитие на периферното зрение се регистрира към началото на начална училищна възраст. До тази възраст децата виждат това, което е непосредствено пред тях, поради което не могат реално да определят разстоянието и скоростта на движещия се автомобил.
До края на предучилищния период децата притежават недиференцирано слухово възприятие, т.е. непълно и неточно определяне на посоката и източника на шума. Звуковите вълни не постъпват едновременно в слуховия анализатор на лявото и на дясното ухо. В сравнение с възрастните бинауралния слух не е достатъчно развит. Придружителите в лицето на възрастните са тези, които определят вида и посоката на звука и ориентират децата в пътната обстановка.
До края на предучилищния период вниманието на децата се характеризира с недостатъчна концентрация и бърза подвижност, обусловении и от емоционалността и импулсивността на децата. Поради стеснения обем на вниманието, детето не може да се ориентира в динамично променящата се пътна обстановка, а оттук и вероятността да пострада. Факт са и съществени разлики между възприемане и съответното действие като двигателни функции и поведение на пътя. Децата виждат и разбират някои пътни ситуации, но не могат да реагират адекватно и своевременно на тях. Тяхната реакция е по-бавна. Необходимо е повече време, за да извършат определени двигателни действия, породени от зрителния и/или слухов дразнител на пътя. Често проявената от децата двигателна и/или емоционална активност води да пренебрегване на опасностите на пътя. А това е предпоставка за забавено вземане на решение и/или неправилен избор на поведение на пътя. Правилното и адекватно поведение на пътя предполага преценка на риска и поемане на риска чрез научаване и преценка на резултатите и последиците. Следователно разширяването и обогатяването на обема от познавателна информация у децата относно опасностите на пътната среда дава възможност за адекватен избор на решение в пътната обстановка.