Психо-физиологически особености на децата като участници в пътното движение

               Психофизиологичното развитие на децата от 3-7 годишна възраст като участници в пътното движение има своите особености. Развитието на личността се извършва в тясна връзка със средата. Важен фактор за за успешното развитие на личността е степента на адаптиране и уравновесяване със средата. Това напълно важи и за детето като участник в пътното движение. Колкото по-точно и по-добре възприема то заобикалящата го среда, толкова по- сигурно ще се чувства като участник в движението. 

                Правилното функциониране на зрителния анализатор има основно значение за безопасността на движението. Зрителното възприятие на децата е твърде ограничено. Това влияе върху правилността на вземане на решения, върху обработката на информацията за двигателните умения. Както бе отбелязано децата са ниски на ръст от физиологична гледна точка имат тясно поле на периферно зрение. Това обяснява трудното му приспособяване към оразмерената за възрастни сред. Светофарите и пътните знаци са високо и детето трябва да насочи погледа си много високо. Детето не може да вижда и над леките автомобили. До края на предучилищна възраст детето вижда само това, което е пред него. Неговата преценка за скорост и дистанция е неточна и погрешна. Всичко това прави детето несигурен и опасен участник в движението. Затова е задължително да бъдат с възрастен придружител- родител или учител.

              Развитието на вниманието и точността на възприемането е от голямо значение за безопасността на децата на пътя. До седемгодишна възраст детето все още има неволево внимание. Често детето е  привлечено от незначителното, а главното, същественото  остава неезабелязано. Липсва разпределеност на вниманието. Поради неустойчивостта на вниманието децата лесно се разсейват като участници в пътното движение. Главна причина затова е тяхната висока емоционалност и импулсивност. Детето възприема предметите и явленията като обши комлекси и цялости. Трудно различава отделните части и техните съществени белези. Възприятията на децата се характеризират с известна неточност и непълнота. Това се дължи както на известно несъвършенство на детската сензоорика в тази възраст, така и на недостатъчен опит на детето. Това определя и другата особеност на възприятията в този период, а именно тяхната субективност. В тази възраст детето забелязва само онези неща и белези, които са свързани непосредствено с неговите желания и интереси или тези, които предизвикват у него емоционални преживявания. Нагледно-образното мислене на децата се опира на буквалното възприемане на различни символни изображения  на пътни знаци. Децата все още не са усвоили  емпиричните правила и алгоритмите, които позволяват на  възрастните да  обработват бързо и ефективно цялата информация идваща от пътната обстановка. Децата се затрудняват да правят предвиждания и умозаключения, а също и причинно – следствени връзки между явленията. Неумението на детето да синтезира постъпилата информация води до забавяне при вземане на решения или до неправилен избор на поведение на пътя.

Децата се затрудняват при възприемане и ориентиране на времевите отношения. Същото важи и за пространствените отношения. Възприемането на времето лесно може да се повлияе от субективни фактори като продължителност на времевия интервал с определен вид дейност, значимост на дейността на субекта, емоционално състояние на индивида. Необходимо е, да се  следва логиката на последователно развиване на следните основни групи умения, а именно: от сензомоторни умения свързани с бърза реакция и самозащита към интелектуално – познавателни умения. А те са в основата на изграждане на практически умения у децата за прилагане на адекватни умения и действия в условията на пътната среда чрез подкрепата на възрастните.

Планирането на възпитателно-образователния процес по БДП в условията на детската градина следва да има предвид както когнитивното, така и  психо-физиологичното развитие на детето. Приложението на подходящи за възрастта на детето методи, похвати и средства  дава възможност да се формират у детето умения за безопасност на движение в условията на пътната среда.