АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК

Чуждият език е неделима част от ежедневието на повечето съвременни хора, особено предвид факта че на повечето работни места се изисква добро владеене на поне един такъв език, например авиацията, различни колцентрове, фирми, където основният работен чужд език е английският. Изучаването на чужд език е от изключителна важност не само за професионални, но и за лични цели, например за общуване на носители на съответния език поне на елементарно ниво или на напреднало ниво.

Поради тази причина през 2001г. е официално публикувана т. нар. Обща европейска езикова рамка, която разделя владеенето на чужд език на три нива: А (начинаещи), В (средно напреднали) и С (напреднали), всяко едно от които се подразделя на две поднива, съответно на А1, А2, В1, В2, С1 и С2 ^{[1 Същите нива на владеене на новогръцкия език следват гръцката азбука – Α1, Α2, Β1, Β2, Γ1 и Γ2 ]}, и които Димитър Веселинов онагледява чрез следната таблица (Веселинов 2011: 7):

Таблица 1: Съвременен вариант на равнищата на владеене на чужд език

Ето защо обучението по чужд език не само, че е неразделна част от образованието от векове насам, но също така с времето се утвърждава все повече като необходимо условие за кариерно и културно развитие. Английският език отдавна се е наложил в образованието като задължителен изучаван чужд език именно поради факта че се е утвърдил като най-говорен в света и съответно като международен – статут, който допреди повече от век е заемал френският. По различен начин в това отношение обаче стоят нещата с гръцкия, който е официален език единствено в Гърция и Кипър. В много държави обаче, включително и в България през последните години се появиха все повече гръцки фирми, които се нуждаят от познавачи на езика на поне ниво В по Общата европейска езикова рамка. Именно поради тази причина се наложи новогръцкият език да бъде изучаван като втори или чужд език в различни учебни институции и настоящата статия разглежда именно актуалните проблеми, свързани с преподаването му у нас. Изследването се вписва в теоретичната рамка, поставена от Димитър Веселинов и Милена Йорданова в различни техни трудове за анализ на съвременните предизвикателства през чуждоезиковото обучение  (вж. напр. Веселинов 2003, 2005, 2011, 2018, 2019, 2020, 2021, Веселинов и др. 2020, Йорданова, Веселинов 2019), като на този въпрос особено акцентира Д. Веселинов, който от 2018г. в уводите на списание „Чуждоезиково обучение“ въвежда понятието лингводидактология като синонимно на лингводидактика и методика на чуждоезиковото обучение.

 Особено внимание на гръцкия език ^{[2 в настоящата статия термините новогръцки и гръцки се използват като синоними]} в България от лингводидактологична гледна точка отделя Даниела Боянова-Минкова (Боянова-Минкова 2015: 538-548, Боянова-Минкова 2016: 12-60) ^{[3 цялата информация за изучаването на гръцкия език в България е почерпен от този източник]}, която прави подробно изложение на преподаването му у нас в диахронен план и казва, че „…в исторически аспект обучението по новогръцки език съществува в следните разновидности“, онагледявайки ги чрез следната схема (Боянова-Минкова 2016: 41):

Фигура 1: Развитието на обучението по новогръцки език в диахронен аспект

До 1989г. новогръцкият език в България изобщо не е бил застъпен в средните училища, а в някои университети се е изучавал само като втора специалност. Тази ситуация се променя в началото на 90-те години на миналия век, когато в няколко университета в страната се въвеждат филологически специалности с изучаване на новогръцки език – първо през 1991г. във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий, след това през 1992г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а по-късно и в Югозападния университет „Неофит Рилски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, а също и в Нов български университет, където за първи път се акцентира върху специализирания новогръцки език с икономическа насоченост (Пороманска 2007: 146). Във въпросните университети през последните години  новогръцкият език се изучава главно по следните учебници и учебни системи:

• Τα νέα ελληνικά για αρχάριους/Новогръцки език за начинаещи (α’) на Стойна Пороманска (Пороманска 2002),
• Τα νέα ελληνικά για προχωρημένους/Новогръцки език за напреднали (β’) на Ст. Пороманска (Пороманска 2000),
• Τα νέα ελληνικά για προχωρημένους/Новогръцки език за напреднали (γ’) на Ст. Пороманска (Пороманска 2020),
• Τα νέα ελληνικά για ξένους/Новогръцки език за чужденци на Ф. Валсамаки-Дзекаки и др. (Валсамаки-Дзекаки и др. 2003),
• Ελληνικά Α’ και Β’/Гръцки език А и В на Г. Симопулос и др. (Симопулос и др. 2010),
• Επικοινωνήστε ελληνικά 1, 2, 3/Общувайте на гръцки – първа, втора и трета част на Кл. Арванитакис и Фр. Арванитаки (Арванитакис, Арванитаки 2010, 2010а, 2010б).

В гореспоменатите висши учебни заведения новогръцкият език освен по въпросните учебни пособия се изучава и по много други методи, например прав и обратен превод на адаптирани текстове, усвояване на лексика от печата, овладяване на специализирана терминология и т. н. – в Софийския университет например в магистърската програма „Новогръцко езикознание и превод“ съществуват дисциплини, посветени на икономическата, обществено-политическата, юридическата и научно-техническата гръцка терминология, а също и на езика на гръцката художествена литература.  Обучението по новогръцки език в България е тясно обвързано с различните исторически обособили се методи на чуждоезиково обучение – факт, който Д. Боянова-Минкова онагледява чрез следната схема (Боянова-Минкова 2016: 96):

Фигура 2: Преподаването на новогръцки език в България във връзка с различните методи на чуждоезиково обучение

В днешно време новогръцкият език в България освен във висши учебни заведения се изучава от неспециалисти и в различни езикови школи, например Елпида, Фарос, Бук и др. Паралелно с това през последните десет години се появиха и частни школи, изцяло посветени на изучаването на новогръцкия език и култура – първо през 2010г. е основана „Панелиника“, а малко по-късно бива създадена и „Аристеа“. В тези школи занятията по езика се водят основно по учебните системи Επικοινωνήστε ελληνικά/Общувайте на гръцки (първа, втора и трета част) на Клеантис Арванитакис и Фросо Арванитаки (Арванитакис, Арванитаки 2010, 2010а, 2010б) и Ελληνικά/Гръцки език (A’ и Β’) на Георгиос Симопулос и др. (Симопулос и др. 2010, 2010а). По същите системи се води обучението по гръцки език за неспециалисти и в Академията на МВР (гр. София) – където по първата система се подготвят курсанти, а по втората – стажанти, действащи служители на МВР, изучаващи езика във въпросната институция с цел придобиване на дадено ниво на владеене. Тук вече става въпрос за обучението по т. нар. специализиран чужд език, който Михал Павлов нарича „разновидност при употребата на общия език“ (Павлов 2021: 168) ^{[4 На този тип чужд език и по специално на английския за специални цели специално внимание отделят също Цветанка Дилкова и др., според които „английският език за специални цели и по-специално за студенти по наука и технологии е предназначен за преподаване на езици според нуждите на обучаваните и тяхното ниво на владеене, така че да могат да четат и разбират без чужда помощ автентични научни текстове“ (Дилкова и др. 2017: 84)]}. В Академията на МВР се набляга и на специализирания новогръцки език с полицейска терминология и за тази цел през 2018г. е разработено от Д. Боянова-Минкова първото помагало с подобна насоченост – Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2)/Тетрадка за упражнения по новогръцки език за специални цели (ниво В2), чиято основна цел е „да представи на курсантите възможността не само да упражнят своите познания по езика в областта на граматиката и синтаксиса, а и да придобият основни специални знания и умения, които да улеснят тяхната комуникация на работното им място“ (Боянова 2018: 5, Василев 2020: 387-388). С други думи, в Академията на МВР се набляга както на основния, така и на специализирания новогръцки език, тъй като за да могат да усвояват лексиката на ниво, свързано с тяхното бъдещо поприще като служители на полицията, курсантите трябва първо да са овладели езика поне на елементарно ниво, включващо, разбира се, лексика от ежедневието. Не стоят добре нещата обаче с изучаването на гръцки език в средното образование. В последните години заради повишения интерес към други чужди езици като втори чужд (например скандинавски езици и по-конкретно шведски) в средните училища като софийското 12 СОУ „Цар Иван Асен II“ и пловдивската Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ гръцкият език постепенно бива премахнат за сметка на шведския. Към момента единственото средно училище в България, в което гръцкият се изучава като втори чужд, е софийската 33-а езикова гимназия „Св. София“, където материалът се усвоява главно от учебната система ΚΛΙΚ στα ελληνικά/КЛИК на гръцки на авторския колектив Мария Каракиргиу и Виктория Панайотиду (Каракиргиу, Панайотиду 2014, 2014а, 2014б) и накрая обучаваните трябва да са постигнали владеене на езика на ниво В1. 

В днешно време обаче с навлизането на новите технологии и особено с прибягването към т. нар. дистанционно или електронно обучение поради започналата официално през март 2020г. в България пандемия от коронавирус се налага също разработване на електронни материали за усвояване на различни учебни материи, в това число и чужд език. С други думи, информационните и комуникационните технологии постепенно започнаха да стават неразделна част от ежедневието на обучаващите и обучаваните, а онлайн обучението успешно би могло да намери приложение и в обучението по гръцки език, въпреки че „…използването на компютърни технологии и модерни учебни системи не са достатъчно условие за ефективно обучение. Обучението в началото на XXI век продължава да бъде двустранен процес, при който най-голямо значение имат взаимоотношенията между преподавател и обучаван/и, а те могат да бъдат както стимулиращи, така и демотивиращи както за едната, така и за другата страна“ (Боянова-Минкова 2021: 382).