През 2006 г. Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приемат два документа: „Ключови компетентности за учене през целия живот – общоевропейска референтна рамка (ОЕРР)“ и Препоръка към държавите членки относно ключовите компетентности, необходими в 21. век. С тях се цели постигане на всеобща грамотност. През 2018 г. с препоръка на Съвета на Европейския съюз компетентностите, поместени в ОЕРР, са осъвременени, като се поставя акцент върху основните умения в областта на четенето, на изучаването на чужди езици, както и върху дигиталните умения, но се акцентира и върху тези по математика, природни науки, технологии, т.нар. STEM.
Ключовите компетентности са динамична съвкупност от знания, умения, нагласи и отношения, които учениците придобиват в процеса на обучение, и са личностни качества на индивида. Компетентностите на 21. век са описани в чл. 77 от Закона за предучилищното и училищното образование.
Езикова компетентност или компетентност за грамотност – способността за ефективно езиково взаимодействие на роден език, което включва изразяване, тълкуване на мисли и концепции в устна и писмена форма.
Комуникативна компетентност или многоезична – способността за ефективно езиково взаимодействие на чужд език според нуждите на индивида, оценяване на езиковото многообразие.
Математическа компетентност и компетентност в областта на природните науки, технологиите и инженерството – (1) способността да се прилагат математическа информация и идеи при решаването на ежедневни житейски ситуации и (2) способността да се разбира светът около нас – природата, науката и технологиите.
Дигитална компетентност – способността да се достъпва, използва, филтрира, оценява, създава и споделя цифрово съдържание. Дигиталната компетентност се основава на знанията за използване на цифровите технологии – възможности, ефекти, рискове, функции и др. Изисква се етичен и отговорен подход при ползването на такива инструменти.
Личностна компетентност, социална компетентност и компетентност за учене – способността за себепознание, себеразвитие, самоуправление и самооценка. Тук се включват уменията за управление на времето, за идентифициране на собствени възможности, за критично мислене, за вземане на решения, за толерантност и зачитане на чуждото мнение. Компетентността за учене се основава на положително отношение към личното, социалното и физическото развитие на индивида.
Гражданска компетентност – способността да се взаимодейства активно и пълноценно с членовете на общността, към която принадлежим. Тук влизат познанията за политическите, икономическите и културните обществени явления, за ценностната система и моралните устои на обществото, особено в общества с нарастващо многообразие, и др.
Предприемаческа компетентност – способността да се използват различни благоприятни възможности за осъществяване на идеи и превръщането им в благо и ценност за другите членове на общността. Необходими са знания в областта на икономиката, етиката и мениджмънта – планиране и управление на проекти.
Компетентност за културна осведоменост и изява – способността да се разбират творческите идеи и да се проявява толерантно отношение към тях, включително и в различни култури, изкуства и др. форми на изява. Тази компетентност се свързва с познаването на собствената идентичност в един мултикултурен свят и с познанията за изкуството като форма на изява и начин да се моделират процеси в обществото.
Посочените компетентности са дефинирани като ключови, защото могат да бъдат формирани и развити във всяка възраст и придобити чрез различни обучителни форми. Те стоят в основата на ученето през целия човешки живот и като такива, са свързани с пазара на труда. Ключовите компетентности са мярката за измерване на качеството и ефективността на образованието. Повишаването им води до повишено качество на живот и благополучие на индивида, а това намалява риска от социална изолация.