Компетентностен подход в обучението. Ключови компетентности

В Препоръката на ОЕРР компетентностите се разглеждат като събирателна от (1) знания – владеене на теорията в съответната област, (2) умения и способности – практическите познания, и (3) нагласи и поведение – познанието за това как да се приложи наученото и усвоеното, така че то да работи в полза на личността, обществото или в по-глобален мащаб.

Прилагането на компетентностния подход е нормативно заложено в Държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка и учебните програми по отделните учебни предмети, които се регламентират чрез:

• • компетентности като очаквани резултати от обучението по предмет, но резултати като формирани умения и способности за прилагането им;
  • препоръчително процентно разпределение на видовете уроци – за нови знания, за затвърдяване на наученото, за диагностика, за обобщаване;
  • примерни дейности, които подпомагат придобиването на ключовите компетентности и възможностите за осъществяване на междупредметни връзки.

В българския контекст всяка компетентност може да бъде развивана във всеки учебен предмет, като в учебните програми по отделните предмети се посочват междупредметни връзки – трансфер на знания. За приложението на компетентностния подход е нужна работа в посока на промяна в начина на преподаване, промяна във формите и методите на преподаване, промяна в начина на оценяване и др. Нужна е класна стая, която да е насочена към ученика.

Концепцията за ключовите компетентности извежда на преден план обучение, ориентирано към резултати, като се поставя акцент върху способността въз основа на придобитите знания да се демонстрира умението да се решават проблеми с различна сложност в реални ежедневни ситуации. Казано с други думи, компетентностно базираното обучение има практическа насоченост, способства за развиването на личностни качества и налага прилагането на иновативни подходи в процеса на работа.

Учителят е този, който трябва да реализира промяната в новата образователна парадигма, като организира творческа учебна среда и подбира подходящи образователни ресурси, методи и педагогически технологии според възрастта и възможностите на учениците. На първо място, учителят трябва да се откаже от ролята си на лектор и да насочва учениците към активно участие в учебния процес, към формулиране на въпроси, към самостоятелно намиране на отговори, към търсения и креативност, които излизат извън стените на класната стая и обслужват ежедневни житейски ситуации.

Необходимо е учителят да умее:

• • да свързва знанието, което преподава на учениците, с ключовата компетентност, която го асоциира;
  • да свързва дефиницията на всяка ключова компетентност с целта и задачите, които си поставя при реализирането на всяка урочна единица;
  • да намира пресечните точки на знанията, които преподава, с другите учебни предмети;
  • да повишава мотивацията и активността на учениците чрез междупредметни връзки и интердисциплинарни методи;
  • да развива вече формираните ключови компетентности;
  • да прилага възможностите на дигиталните образователни ресурси в класната стая.

За успешното прилагане на стратегията за постигане на всеобща грамотност, наречена компетентностен подход, е необходимо в обучението да се използват разнообразни педагогически методи и технологии, като:

• • работа по развиване и усъвършенстване на личните, социалните компетентности и на компетентностите за учене от ранна детска възраст, активно знание;
  • методи за активно учене – игрови, базирани на изкуствата, проектно базирано обучение, учене чрез откриване/преживяване, театрално-педагогическо взаимодействие;
  • дигитални технологии в обучението – образователен софтуер, облачни технологии, виртуална реалност, добавена реалност и др.;
  • практики и стажове за насърчаване на предприемачеството сред младите хора;
  • интердисциплинарно обучение.