В статията са разгледани теоретичните положения, на които се основава концепцията за Образователен дизайн (Instructional design). В частност са разгледани съдържателни и процесуални аспекти, свързани с използването на подхода „Разбиране по дизайн“ в обучението по физика и астрономия в 7. клас.
Живеем в сложни времена, характеризиращи се с мащабни промени във всички области – науки, социални отношения, технологии. Това поставя сериозни предизвикателства пред нас учителите. Ние трябва да подготвим нашите ученици да се справят със свят, пълен с противоречия, хаос и сложни проблеми.
Формирането на знания и умения у подрастващите се разглежда в най-различни дискурси – психологически, педагогически, социокултурни, философски. Тези науки дават теоретичната рамка за изучаване на педагогическата практика – могат да служат при изграждането на макрорамката на педагогическия процес. От друга страна, педагогическият процес протича при конкретна обстановка, където познанието се формира в резултат на взаимодействие на субекта с контекстната среда (според теорията на конструктивизма). Това означава, че факторите, които влияят на постиженията на учениците и резултата от образователния процес са сложни и имат много измерения.
Всеки учител се стреми да осигури ангажиращи дейности в клас и да установи отношения на сътрудничество с учениците и това всъщност е в сърцевината на образователния процес.
Целите на обучението по природни науки са свързани с усвояване на знания и умения, придобиване на компетентности. За да има ефект от обучението, е необходимо те да бъдат на фокус в учебния процес. В последните години се осъществява промяна в начина на обучение в средното училище, в основата на която стои конструктивисткият подход. Според теорията на конструктивизма знанието не се придобива, а се конструира в ума на индивида и следователно не може просто да се предаде от един човек на друг. Новото знание се изгражда на основата на предшестващото знание и на опита на индивида в резултат на целенасочена дейност в конкретна ситуация. Обучението е насочено към ученика, а знанието се формира вследствие на взаимодействието му с контекстната среда.
В по-ново време конструктивистката теория за ученето и преподаването се свързва с използването на Образователен дизайн (Instructional design, ID).
Образователен дизайн
Основни характеристики на образователния дизайн (ID):
-
- ID се занимава с „оптимизиране на процеса на обучаване“ или конструиране на теоретични модели за технологични решения в определени и известни предварително условия.
- Дизайнът на обучението като научно направление разработва детайлно описание на необходимите предпоставки и ситуации за осъществяване на ефективно преподаване и учене. Като теория изследва, дефинира и предлага разнообразни модели, подходи, стратегии, необходими за постигането на определени учебни цели. Като подход създава „сценария“ за осъществяване на дейностите преподаване и учене.
- Учебният дизайн е технология, която включва известни и проверени стратегии за учене в учебни преживявания, които правят придобиването на знания и умения по- ефективно и привлекателно.
- ID е концепция и практика за максимизиране на ефективността и на привлекателността на обучението за учащите се. Включва планове и модели за обучение, целящи постигането на учебните цели по различни начини.
- Според Smith и Ragan (1999) Instructional design е систематичен и рефлексивен процес на преобразуване на теоретични принципи за учене и обучение в проекти за готови учебни материали, дейности, информационни източници и оценяване.
- Understanding by design (UBD) е инструмент за образователно планиране, фокусирано върху „учене за разбиране“, и е разработен от Wiggins и McTighe (2005). Той е рамка за разработване на единици от учебната програма, оценки за изпълнението и инструкции, които водят до задълбочено разбиране на това, което се изучава.
ID е сложен процес, при който се прилага системен подход за ефективно решаване на проблемите. Системата се отнася до интегриран набор от елементи, които си взаимодействат един с друг. Основни характеристики са: взаимозависимост, синергичност (чрез всички елементи може да се постигне повече, отколкото чрез отделните елементи самостоятелно), динамичност (системите могат да се адаптират към променящите се условия на средата), кибернетичност (елементите общуват помежду си ефективно) (Димова, 2013).