През 2018 г. в столичното 18 СУ „Уилям Гладстон“ беше открит Център по природо-математически науки „Акад. Георги Наджаков“. Създаването му даде възможност за по-широко използване на иновативни методи на преподаване в обучението по природни науки и математика. Започна разработването на иновативни уроци въз основа на методическия подход „Разбиране по дизайн“ и на интердисциплинарния подход.
Разбиране по дизайн
Методическият подход „Разбиране по дизайн“ е тясно свързан с теорията на конструктивизма и може да се разглежда като стратегия на работа за осъществяване на цялостния дизайн на методическите разработки. Можем да мислим за нашия дизайн като за софтуер. Нашата учебна програма е предназначена да направи ученето по-ефективно, точно както компютърният софтуер има за цел по-висока продуктивност на неговите потребители.
При работа по подхода „Разбиране по дизайн“ първо се фокусираме върху това какво искаме да бъде научено, от което логически следва съответният начин на преподаване. Уроците, темите и курсовете трябва логически да следват от търсените резултати, а не от учебниците, методите и дейностите, с които сме свикнали. Накратко, добрият дизайн е изведен отзад напред – от това, което трябва да бъде научено. Само след като имаме спецификация на целите, можем да се фокусираме върху съдържанието, методите, дейностите, които най-добре подпомагат постигането им. Затова и подходът се нарича още дизайн „отзад напред“.
Прилагането на подхода „Разбиране по дизайн“ включва три етапа. Следващата фигура представя технологичен модел за работа (по Wiggins & McTighe, 2005).
Етап 1. Желани резултати | |
Установени цели
|
|
Разбирания
|
Съществени въпроси
|
Учениците ще знаят/Учениците ще могат
|
|
Етап 2. Доказателства за оценяване | |
Задачи и показатели
|
Други доказателства
|
Етап 3. Учебен план | |
Учебни дейности
Кои дидактични подходи ще дадат на учениците възможност да постигнат желаните резултати? Дизайнът е ангажиращ и ефективен в съответствие с конструкцията WHERE TO:
Или НАКЪДЕ:
|
Моделът дава възможност за прегледно представяне на дизайна като краен продукт, а функцията му е да ръководи дизайнерския процес. Първо трябва да имаме ясни цели какво трябва да бъде научено, след това да мислим по какво ще съдим дали сме постигнали целите си и накрая да изберем методите и средствата на учене и преподаване. На всеки етап трябва да има обратна връзка по отношение на поставените цели, като трябва да има ясни критерии за оценка на постигнатото (Wiggins & McTighe, 2005).
Основна критика към модела „Разбиране по дизайн“ е свързана с опасността процесът на обучение да се превърне в самоцелно трениране и отработване на строго определени знания и умения, т.е. че насърчава „технология на обучение за тест и чрез тест“. Но този дизайн не означава преподаването на самия тест. Моделът настоява за яснота на целите и крайните очаквани резултати и може да бъде полезен начин да се подготвят учениците да се представят добре за крайната оценка (Димова, 2013).
Всъщност той е стратегически ориентиран и на практика е създаден, за да се избегне тенденцията за самоцелно преподаване на отделни факти и умения, без да се осмислят концепциите и глобалните идеи, които стоят зад тях, или използване на познавателни дейности, които не водят до реализиране на целите, заложени в учебните програми.