Ако приемем организацията на деня в подготвителна група като мозайка от различни дейности, може условно да се разграничат съдържание, форми, средства, условия. Народните игри могат да се използват като допълнителна форма на педагогическо взаимодействие: в игри на открито, между две седящи основни форми на педагогическо взаимодействие, игри по избор на децата, както и в режимния момент утринна гимнастика.
В педагогическата си практика използвам множество народни игри. Тук ще опиша някои от тях.
Вкъщи има мишленце
Децата са хванати за ръце в кръг, въртят се и пеят. Вътре е мишлето, а котето е извън кръга и се опитва да се промуши и да хване мишката.
Дай, бабо, огънче
– Дай, бабо, огънче.
– Качи се по-нагоре.
– Дай, бабо, огънче.
– Качи се по-нагоре.
– Дай, бабо, огънче.
– Качи се по-нагоре.
– Дай, бабо, огънче.
– Влез вътре и си вземи.
– Ами това черното, да не е куче?
– Не, това е на дядо поп килимявката.
– Бау! Бау! Бау!
Когато се казва залъгалката, пръстите на двете ръце на възрастната жена се разперват и едноименните пръсти си долепят връхчетата. Образува се нещо като стълба. Малкото дете застава с пръстчето си постепенно на всяко стъпало и казва „Дай, бабо, огънче“, а бабата отговаря „Качи се по-нагоре“, докато се стигне до най-високото стъпало. Детето поглежда навътре, в дома, образуван от двете ръце, и пита „Ами онова там, черното, какво е, да не е кучето?“, а бабата отговаря „На дядо ти (може да се спомене и името на дядото) калпакът (кожухът)“. Всеки път може да се поставя ново изречение, варианти на даденото по-горе. Когато се стигне до последното изречение, двете ръце се разделят и създават илюзията, че кучето хапе детето.
Пускам, пускам кърпичка
Децата се нареждат в кръг и сядат. Едно дете обикаля с кърпичката извън кръга и пее „Пускам, пускам кърпичка, кучето я дърпа, Шаро ми я гони“. След като избере един от всички, които са седнали на земята (или на столчета), пуска кърпата зад него. След това хуква да тича, а избраният го гони. Ако избраният хване бягащия, отново си сяда на мястото. Ако този, който е пуснал кърпичката, първи стигне до мястото и седне, е ред на другия да пуска кърпата.
Развален телефон
Всички участници се подреждат и сядат в кръг или редица. Първото дете нашепва на седящото до него някаква дума. То я предава на следващото и т.н. Последният играещ високо изговаря това, което е достигнало до него. Невинаги телефонните връзки са изправни и се получават доста странни нови думи, което е смешно и забавно. След това първото дете минава последно, второто подава нова дума и играта продължава.
Гоненица
Гоненицата е сред най-популярните детски игри. Едно дете гони останалите с цел да хване някого, а когато го докосне, казва „Ти гониш!“ и хванатият играч започва да гони.
Дама
Тази игра е твърде стара и се играе предимно от момичетата. Правилата ѝ не са сложни. На асфалта се прави чертеж на играта с кутийки с цифри от 1 до 10. Може да се играе от неопределен брой деца. Всяко от тях има камъче, хвърля го върху чертежа, като се старае да уцели очертанията на кутийките. Започва се от цифра 1, скача се на един крак до там, вземаш си камъчето, обръщаш се и се връщаш на един крак. Изгаряш, ако стъпиш с два крака на цифра, на която трябва да си с един. Играта приключва, когато си успял да хвърлиш камъчето си върху всяка цифра.
Капитане, капитане
Играе се подобно на „Сляпа баба“. Избира се кой е капитан и му се завързват очите (или просто трябва да ги държи затворени). Всички се нареждат в кръг около него, едно от децата завърта капитана три пъти, за да не запомни кой къде е бил. Децата питат: „Капитане, капитане, какво ти е морето?“. Той си избира кое от трите морета да каже: при „тихо“ всички мълчат и се разхождат възможно най-безшумно около капитана, при „бурно“ отново всички се разхождат около него, но викат „Бууууу“, а ако е „замръзнало“, всеки трябва да остане на място. След като каже какво е морето, капитанът трябва да хване някое от децата и по дрехите да познае кого е хванал.
Игра на гърнета
Децата се нареждат в двоен кръг с лице към центъра. Първите клякат за гърненца, а вторите застават зад тях за продавачи. Избира се едно дете за купувач, което отива при един от продавачите, хваща го за ръка и пита: „Дядо (бабо), продаваш ли си гърнето?“. Вторият отговаря: „Продавам го, залагам го, на тебе не го давам!“. В този момент двете деца пускат ръцете си и тичат около кръга в обратни посоки. Който успее първи да стигне до мястото, застава зад гърнето, а другото дете отива при следващия продавач и пак пита „Дядо (бабо), продаваш ли…“. Играта продължава, докато се изредят всички участници.
Ораторе, бораторе
Едно дете си закрива очите и се навежда, друго казва: „Ораторе, бораторе, кажи какъв е тоз!“, като посочва някой от играчите (може и този, който си е закрил очите, а може да посочи и самото себе си). Закрилото очите си дете казва например „цвете“. И така продължава, докато каже за всички участници в играта. Всеки трябва да запомни какъв е и после този, който им е измислял названията, казва примерно: „Избирам Цветето“.
Съответно избраният играч си закрива очите и играта се повтаря.